Двата меча се сблъскват, но ударът нито разтърсва костите ми, нито ме кара да вкуся кръв. Все едно цялата мощ се е вляла в острието, преди то да извибрира до мен. Сякаш цялата тази смъртоносна сила е била пренасочена.
Острието на Ръждивия се строшава.
Звучи едновременно като разбиване на стъкло и нечий писък. Назъбен отломък улучва крилото на противника ми и го отсича като скалпел.
Продължавам замаха си и острието ми се врязва в гърдите на ангела.
Ударът е чист и не оставя дори следа, преди кръвта да бликне от линията, прокарана между едната и другата подмишници.
Ръждивия пада.
Лежи на изпотъпканата трева и кърви. Очите му са ококорени в шокирана изненада. Трепери. Дишането му е накъсано и задавено.
Мъчи се да си поеме въздух.
Едно… две…
Очите му губят фокус и се оцъклят в нищото.
В тях няма живот.
Взирам се в противника си още секунда, за да се уверя, че е мъртъв. Същевременно си припомням, че ангелските мечове наистина убивали ангели.
Вдигам очи. Рафи и противниците му са застинали насред схватката си. Всички ни зяпат.
Човешко момиче. Да убие ангелски воин. В бой с мечове.
Невъзможно!
И аз съм се вцепенила. Ръцете ми още са вдигнати и държат острието, готово за нов удар.
Поглеждам отново трупа на Ръждивия. Опитвам се да проумея факта, че съм убила ангел воин.
И се случва още нещо невероятно.
В един миг сме обкръжени от ангели, въоръжени с мечове. В следващия ръката на един се свлича към земята и оръжието тупва върху тревата като мъртва тежест. Ангелът се взира неразбиращо в острието си.
Още един меч пада след първия.
И още един.
След това няколко наведнъж, докато накрая всички извадени мечове се стоварват върху земята и се просват на тревата като поданици в поклон пред краля.
Ангелите се взират в оръжията в краката си в пълен потрес.
Всички се обръщат към мен. Всъщност, по-точно е да се каже, че гледат моя меч.
— Уха!
В момента не съм способна да произнеса по-смислено нещо. Не спомена ли Рафи нещо от рода, че архангелските мечове могат да се възцарят над останалите, стига да спечелят уважението им?
Врътвам очи да погледна към острието в ръцете си. Това твое дело ли е, Мечо Пуки?
74
Пейдж се втурва към мен, все още стиснала крилата. Колебливо заравя лице под ребрата ми, досущ както правеше, когато имаше кошмари и се нуждаеше от прегръдка.
Прегръщам я. Кълна се, раменцата й са по-кльощави от преди. Но тази мисъл ме води към всички тъмни места, където не искам да се озова, затова за момента й обръщам гръб. Съдейки по стената от воини около нас, гладът й няма да е проблем още дълго.
Придърпвам я с мен и колебливо пристъпвам към Рафи. Ангелите са още в шок и никой не ме спира, макар вече да съм ангелоубийца. Заставам гръб до гръб с другаря си и поставям Пейдж и отрязаните крила помежду ни.
Знам, че сега сестра ми е смъртоносна. Така или иначе обаче тя няма да преживее битката, във всеки случай не повече от нас. И ако съм наясно за едно, което дете на нейната възраст не бива да прави, това е да се бие за живота си, докато голямата й сестра е до нея.
Надявам се последните й мигове да са изпълнени с мисълта, че е обградена от онези, които са се опитали да я защитят.
Сигурно сме изумителна гледка. Рафи с червена маска и демонски крила, разтворени в цялото си поръбено с куки-сърпове величие. Кльощава тийнейджърка, човешка дъщеря, размахваща архангелски меч. Момиченце, скърпено да прилича и да се държи като същинско страшилище, притиска към гърдите си чифт ангелски крила.
Косата ми се вее свободно. Осъзнавам, че бръмченето на скорпионите отново прераства в рев. Скакалците сигурно са се обърнали и прииждат насам. С приближаването им все едно начева буря.
Воините преодоляват шока си и започват да пристъпват към нас с голи ръце. Само дето сега към мен приближават поне толкова, колкото и към Рафи. Най-вероятно не харесват човешки момиченца, които убиват техни другари. Или пък искат да ми вземат меча.
Замахвам с острието към ангел, опитал да се приближи твърде много. Той се привежда и посяга да ме сграбчи за косата. Ритвам го в корема.
Спокойно може да се каже, че запасът резервни воини е безкраен. Изходът на битката е очевиден. Няма да мине много време и ще се уморим.