Вдигам острието си, възпроизвеждайки стойката на Рафи. Защо не? Той е майстор с меча и е напълно възможно подсъзнанието ми да е запомнило това-онова от онзи път, когато съм го виждала да се бие в реалния свят — неща, които будният ми мозък не е възприел. Опитвам се да замахна, имитирайки ангела. Изглежда го правя грешно, понеже замахът му се повтаря.
Опитвам отново. Рафи завършва удара си, обръща меча и го изнася назад, за да изпълни осмица с острието.
Правя същото.
Режещ удар наляво, завъртане нагоре и в кръг, режещ удар надясно и отново нагоре и встрани. Той го прави няколко пъти, после сменя тактиката и ръгва напред е острието. Вероятно не е лоша идея да се постараеш движенията ти да не са предвидими.
Тук-там мечът се намества, за да подобри техниката ми. Практически сам се върти, като ме оставя да се съсредоточа върху движенията на Рафи с краката. От годините тренировки по различни видове самозащита съм научила, че стъпките са не по-малко важни от действията с ръцете и дланите.
Той се плъзга напред-назад като танцьор, никога не преплита крака. Повтарям танца му.
Жилести ръце изникват взривно от земята в опит да сграбчат жените и наоколо в забавен кадър се разхвърчават буци пръст. Бесовете се измъкват от дълбините, разкъсват почвата и я плюят от устата си по време на катеренето.
Няколко от жените се паникьосват и хукват в нощта.
— Стойте до мен! — крещи Рафи.
Само че е твърде късно. Адовите бесове им се нахвърлят и писъците стават оглушителни.
Рафи сграбчва най-близката жена, която демоничните ръце тъкмо дърпат в земята. Остри нокти се забиват в плътта й, докато тя се гърчи в паника в каданс.
Рафи измъква жертвата от пръстта и едновременно върти меча си, като сече и рита изчадията.
Ето така се бие истинският герой!
Имитирам го, движение след движение, и ми се иска да можех да помогна.
Ние, Рафи и аз, се бием през цялата нощ.
Събуждам се разтреперана в тъмното, в онзи тих час точно преди изгрев. Сънят е толкова истински, все едно физически съм присъствала в него. Нужни са ми няколко минути, та сърцето ми да се успокои до нормалния си ритъм и адреналинът ми да спадне.
Намествам се така, че предпазителят на меча да не ме ръга в ребрата под одеялото. Лежа, вслушана във вятъра, и се чудя къде ли е сега Рафи.
14
Пейдж не е яла от три дни.
Пийна малко вода, но като цяло само нея успя да задържи. С майка й се примолихме да хапне няколко лъжички яхния от сърнешко, но веднага ги повърна. Опитахме всичко — от бульон до зеленчуци. Малката не е в състояние да поеме нищичко.
Мама е силно притеснена. Дотолкова, че изобщо не е оставяла Пейдж сама, откакто я открихме в подземната лаборатория в гнездото. Кожата на сестра ми е бяла като на труп. Все едно цялата й кръв е била източена през петносаните в червено дупки в неравните шевове.
— Погледни я в очите — съветва ме майка, сякаш разбира, че всеки път, когато се обърна към Пейдж, виждам само чуждото в нея.
Но аз не мога. Не мога да отлепя очи от шевовете, докато й предлагам филия царевичен хляб. Разрезът на бузата й е изкривен, сякаш хирургът дори не си е давал труд да внимава.
— Погледни я в очите! — повтаря майка ми отново.
Насилвам се да вдигна поглед. Пейдж ми прави услуга да отклони очи.
Не, отсреща не ме гледа звяр. Би ме улеснило твърде много. Виждам сведения поглед на второкласничка, привикнала до мозъка на костите си с отхвърлянето. По същия начин се държеше и когато другите деца я сочеха, докато минаваме покрай тях с инвалидната количка.
Готова съм да се самонаритам. Насилвам се да я гледам, но сестра ми не иска да ме погледне в очите.
— Искаш ли залък хляб? Донесла съм го пресен от фурната!
Пейдж съвсем лекичко поклаща глава. В движението й няма цупене, само тъга — сякаш се чуди дали съм й ядосана или си мисля лоши неща за нея. Някъде зад шевовете и синините съзирам самотната душа на сестра ми.
— Тя умира от глад — казва майка ни. Раменете й са приведени, стойката — решителна. Моята майка не е от онези хора, чиято чаша е наполовина пълна. Но не съм я виждала така да губи надежда от инцидента с Пейдж, когато остана без възможността да използва краката си.
— Дали можеш да хапнеш сурово месо?
Изобщо не ми се ще да задавам този въпрос. Свикнала съм със стриктното вегетарианство на Пейдж и сега все едно се отказвам от представата си за нея под шевовете.