Бесовете също застиват насред крачка. Не са достатъчно умни да осъзнаят какво става, иначе щяха да са докопали Рафи още преди векове, като се сдушат в истинско нападение, вместо просто да му се нахвърлят в произволни моменти. Объркани са. Да нападат или да бягат?
Той се опитва да изпълзи встрани от откритата улица, ала пред очите му разцъфват черни петна и пак припада.
Някой го преобръща. Болката вие и къса е нокти гърба му.
Малка длан му удря шамар.
Рафи отваря за кратко очи.
Вятърът развява тъмни кичури на фона на сияйното небе. Настоятелни очи, обкръжени от дълги мигли. Устни толкова червени, че сигурно момичето ги е хапало.
На Рафи му отнема секунда да познае човешката дъщеря, рискувала живота си, за да му помогне. Тя го пита нещо. Гласът й е настоятелен, но мелодичен. Хубав съпровод, под който да умреш.
Той припада и се връща в съзнание, докато тя го мести. Все очаква да го накълца на парчета или бесовете да й се нахвърлят. Вместо това човешката дъщеря превързва ангела и го вдига в инвалидна количка, твърде малка за него.
Когато момичето сумти и преиграва, за да покаже колко е тежък — вероятно е опит да демонстрира колко е силна тя самата — при все пелената на болката, той не успява да сдържи усмивката си. Спасителката му е ужасна актриса. Дъщерите на човеците са много масивни и тежки в сравнение с ангелите и преструвката й му се струва делириумно забавна.
Вероятно Наблюдателите му са се оженили за съпругите си, понеже са ги сметнали за забавни. Не е кой знае каква причина, та да те осъдят на цяла вечност в преизподнята, но е първата, хрумнала му изобщо.
По тротоара тупкат обувки — човешките плъхове тичат към Рафи. С вдъхната от плъховете смелост бесовете също се промъкват по-наблизо.
Той се опитва да предупреди момичето.
Но няма нужда. Тя вече тича към потайната тъма и го бута възможно най-бързо. Ако успее да запази достатъчно дълго преднината си, бесовете ще се разсеят по сочните човешки плъхове.
Преди да припадне, последната мисъл на Рафи е, че Наблюдателите му биха харесали това момиче.
17
Събуждам се стресната. През прозорците вече нахлуват дълги сенки. Все още треперя от преживяването на Рафи. Не просто научих какво си е мислил, а наистина усетих всички нюанси на случката и помислях онова, което си е мислил.
Дали мечът наистина е толкова близък с Рафи? Може би само в извънредно напрегнати моменти. Цялото преживяване беше извънредно шантаво от всякаква гледна точка.
Прокарвам треперещата си ръка по топлото острие и повтарям на тялото си, че всичко е наред.
Започвам да сглобявам парченца от пъзела. Някои от действията на Рафи вече имат повече смисъл.
Не е могъл да ми се притече на помощ по време на ръкопашните ми схватки в предишния лагер на Съпротивата, без за нас да тръгнат слухове. Рано или късно адовите бесове неизменно са успявали да го открият и според него това се дължи на комбинация от късмет, следотърсачески умения и подслушване на човешките клюки. История за подобна битка определено би предизвикала сплетни. Рафи дори е заложил против мен, за да оповести на всички, че не сме приятели и не му пука какво ще стане с мен.
И е изловил нисшите демони в гората, макар те да избягаха, защото му се е сторило, че са дошли от ада, нали? Ако някой от тях би оцелял да разказва как се е притекъл на помощ на човешка дъщеря, щеше да е само въпрос на време, преди да ме докопат…
Но дали се е налагало да стигне чак дотам след първата ни целувка да твърди, че дори не ме харесва? Това беше напълно ненужно по мое мнение.
Целувката.
Като напъпило семе ме обхваща нарастващ копнеж да попитам меча за нея.
Глупаво и притеснително е, и навярно е дори дребнаво, след като току-що съм станала свидетел на преживяното от Рафи. Но точно заради тази случка ми се иска да го видя в съвсем различна светлина. В миг, когато е наперен и държи юздите. В миг, когато изпитва нещо друго, освен болка, пък ако ще и само за две секунди.
Освен това си умирам да разбера какво е почувствал по време на целувката.
Знам, че няма значение. Знам, че няма да промени нищо. Знам, че е детинско.
Все ми е едно.
Не може ли едно момиче да се държи момичешки поне за пет минутки?
— Покажи ми спомените си за целувката!