Нищо чудно, че ни напусна.
— И бездруго не си харесваше работата!
— Обожаваше онази работа! И беше тотално съсипан, като я загуби. Не си ли спомняш, че навсякъде търсеше това нещо?
— Компанията му нямаше нужда от него колкото аз. Дяволът искаше да го притежавам. Не им е било писано да си го задържат.
— Мамо…
Какъв смисъл има?
Ако не бяха уволнили татко заради загубата на прототипа, все едно щяха да го освободят заради някое друго действие на майка. Трудно е да си сериозен инженер, когато жена ти се обажда на всеки две минути. И ако не вдигнеш телефона, звъни на секретарката или направо на шефа ти, или на случайни колеги, за да разбере дали си добре. И ако никой не вдигне, тогава като нищо полицията ще те навести изненадващо и ще иска да си поговори с теб за жена ти, която откача на обществено място, пищи и крещи, че те са отвлекли съпруга й.
— Какво е това? — пита Клара.
— Прототипно устройство за проследяване на домашни животни — обяснявам. — Използва малък сигнализатор. Водоустойчив и нечуплив. Татко ни го показа веднъж. Очевидно майка ми много го е харесала.
— Той инженер ли е?
— Беше — отвръщам. Не й казвам, че по времето, когато ни напусна най-накрая, работеше нощна смяна в един супермаркет — най-близкия до нас — където майка можеше да седи в някой ъгъл, докато той е на касата.
— Съпругът ми Брад също беше инженер — отбелязва Клара с копнеж; говори най-вече на себе си.
На устройството на майка ми стрелката примигва и се мести по определен маршрут. Мишената й се движи.
— Какво следим? — питам.
— Пейдж — отвръща мама.
— Откъде знаеш, че е тя? — питам, почти сигурна, че става въпрос за поредната измислица. Едно е да вземеш проследяващото устройство на татко. Друго е наистина да следиш Пейдж, предвид необходимостта тя да има предавател на себе си.
— Дяволът ми казва — майка свежда глава с притеснен вид. Промърморва: — Ако му обещавам определени неща.
— Добре…
Разтривам чело в опит да проявя търпение. Да извличаш информация от майка ми е цяло изкуство. Човек трябва да е стъпил с един крак в реалността и с другия — в нейния свят, за да получи по-добра представа какво говори тя.
— А как разбира дяволът къде е Пейдж?
Майка ми ме поглежда, все едно съм задала най-глупавия въпрос на света.
— По предавателя, разбира се.
25
Понякога дори аз правя грешката да подценя майка ми. Лесно е да приемеш, че не е умна и лукава, понеже вярва в нелогични неща и взема лоши решения. Но състоянието й няма нищо общо с интелигентността. Понякога го забравям.
— Предавателят върху Пейдж ли е? — затаявам дъх, не смея дори да дишам.
— Да.
— Къде? Как?
Ако майка ми е сложила сигнализатор в чанта или нещо подобно, с мисълта, че Пейдж ще я носи постоянно, не е изключено да се окажем по следите на боклукчийския камион на Съпротивата, а не на сестра ми.
— Виж! — Мама посочва към обувката ми.
Свеждам поглед и в началото не виждам нищо. След това осъзнавам, че тя не сочи към обувката. Сочи жълтите звезди, зашити по подгъва на дънките ми. Свикнала съм с тях до степен вече дори да не ги забелязвам.
Пресягам се и за първи път наистина обръщам внимание на звездата. По палеца ме боцва твърдо ръбче под жълтия плат. Мъничко и незабележимо е или поне аз никога не съм го напипвала.
— Това си ти — тя е поставила пръст на по-долната стрелка в Редуд Сити. Плъзва палец към горната стрелка в Сан Франциско. — А това е Пейдж.
Как е възможно да е стигнала така далеч за толкова кратко време?
Поемам си дълбоко дъх. Кой знае на какво е способна тя сега?
Спомням си как татко ни показваше мъничката люспичка на чипа, кацнал на връхчето на пръста му. В кутията заедно с приемника имаше цяла шепа такива. Чипът, покрит с пластмасова облицовка, бе устойчив на прах и вода, така че кучетата да се търкалят в калта и да се къпят, без това да вреди на предавателя.
Значи заради това майка ми редовно се появяваше, докато пътувахме с Рафи. Ето така се бе озовала и в гнездото.
— Мамо, ти си гений!
Майка ми е изненадана. След това засиява в доволна усмивка. И аз не помня откога не съм я виждала толкова щастлива. Цялата е озарена от радост, прилича на малко момиченце, открило, че за първи път в живота си е сторило нещо правилно.