Ангелът обаче не се справя добре с обучението. Много от скорпионите направо се мъчат да го догонят. Дори аз виждам колко бързо пляскат с крила. Те не са колибрита и най-вероятно ще капнат или ще си докарат сърдечен удар, ако приемем, че имат сърце, разбира се.
Един от тях пада право във водата. Джапа вътре и пищи.
Друг скорпион се спуска твърде ниско край падналия. Не виждам кой от двамата сграбчва другия — дали този във въздуха се опитва да помогне на другарчето си, или онзи във водата посяга към летящия — но, каквато и да е причината, вторият също цопва в морето.
Те трескаво вършеят и се мъчат да се покатерят един върху друг. И двамата се борят за по още няколко секунди въздух, които ще спечелят като застанат върху другарчето си. Но победителят печели дъх колкото за последен писък, преди да потънат и двамата.
Най-напред видях тези твари в подземието на гнездото, потопени в цистерни с течност. Най-вероятно са имали пъпна връв или са се променили, когато са се „родили“, понеже сега очевидно се давят.
Нечии стъпки ме карат да се обърна и да залегна по-ниско. Майка и Клара също се скриват при мен зад строшения сандък.
Из старата търговска част на кея има толкова много сенки, че дори към нас да марширува цяла армия, пак няма да я видим. Сгушваме се по-плътно в мрака.
Още стъпки. Вече топуркат.
От тъмното изникват хора и изтичват на открито, право под издайническата лунна светлина. Малко човешко стадо отчаяно бяга от нещо.
По време на бягството неколцина се озъртат през рамо с ужасени изражения.
Като изключим трополящите им крака по изкорубените дървени дъски, не издават други звуци. Няма писъци, не си подвикват един на друг.
Дори когато една жена пада, очевидно с изкълчен глезен, не се чува друг звук, освен мекото тупване от падането й. Лицето й се изкривява от болка и ужас, но от устата й не излиза нито звук. Тя става и закуцуква възможно най-бързо, мъчи се да тича и подскача на един крак, за да не изостава от другите в групата.
Паниката им отеква в гърдите ми. Изпитвам желание да се втурна с тях, макар че нямам представа от какво бягат.
Точно когато кракът ми се разтреперва от нерешителност, иззад ъгъла изникват тварите, които преследват хората.
Три са. Три скорпиона се носят ниско над земята и бръмчат с насекомските си крила. В средата куца ангел с вид на създание, вземало стероиди.
Огромен ангел със снежнобели крила.
Крилата на Рафи.
Белиал.
28
Дори в тази опасна ситуация сърцето ми се свива, виждайки прекрасните крила на Рафи върху гърба на демона Белиал.
Последно го зърнах да куца с ранено крило. Някой явно е пришил крилото обратно на място, след като Рафи разкъса шевовете. Сигурно е готино да имаш под ръка зли доктори. Накуцването на Белиал е видимо, но докато Рафи го преследваше из летището, беше по-изразено.
Освен това около корема му са увити чисти бинтове — Рафи го посече там с меча си първия път, когато го срещнах. Радва ме да видя още доказателства, че раните от ангелски меч не зарастват скоростно като другите, точно както Рафи ми обясни.
Скорпионите летят лениво, стрелкат се напред-назад, снижават се достатъчно да надничат из прозорците. Един разбива стъкло — вероятно последното непокътнато на кея.
Трещящият звън незабавно е последван от панически писък. Семейство с деца се юрва през вратата на магазинчето и се присъединява към групата, която бяга от чудовищата.
Поведението и подходът на скорпионите пробуждат съмненията ми. Те не преследват хората, за да ги хванат. Те изкарват плячката на светло.
Преди в ума ми да се оформи „капан“, грейват прожектори и от небето пада рибарска мрежа.
Сега вече започват писъците.
От тъмното небе се спускат една, две… пет рибарски мрежи с големината на същински шатри.
От висините долитат и по-тъмни сенки. Приземяват се на четири крака и щъкат по земята като истински скорпиони, преди да се изправят на човекоподобните си крака.
Два всъщност се стоварват на строшения пристан по лице, сякаш все още не са хванали съвсем цаката на приземяването. Единият се разпищява гневно срещу попадналите в капана и им показва паст, пълна с лъвски зъби. Злобно дръпва края на мрежата и така я впива в краката на хората.
Под мрежите са приклещени няколко десетки души, драпат да се измъкнат и се гърчат, опитват се да намерят края на покривалото, за да избягат. Няколко удара със скорпионови жила ги принуждават да се струпат в средата на капаните. Плачат и пищят, няма и следа от досегашното им мълчание.