Без да се замислям, инстинктивно скачам и отварям уста да изпищя предупреждение към Рафи. Само че здрава като менгеме хватка ме улавя за ръката и ме събаря на земята. Майка лепва длани върху устата ми и виждам пред себе си само огромните й, ужасени очи. Гледа ме, все едно съм полудяла.
Умът ми най-сетне успява да догони инстинктите.
Права е.
Права е, разбира се. Колко зле са нещата, когато клинично лудата ти майка има повече здрав разум от теб самата?
Рафи.
Кимам, за да покажа, че отново съм на себе си и се обръщам, за да гледам какво става. Майка ме пуска.
Рафи каца безмълвно. Крилата му не се сгъват изцяло. Куките по ръба им се изплъзват от каниите и той ги разтваря. Подвижни са! Досега не бях забелязала.
Трескаво преценявам възможностите си. Какво мога да сторя? Ако се развикам, ще навлека неприятности и на трите ни. Освен това Рафи ме смята за мъртва. Ако му викна, ще го стресна и рискувам да го изложа на още по-голяма опасност.
Затворниците се разпищяват при вида на новодошлия с демонски крила. Мъчително е да видиш, че хората предпочитат злия тип, който прилича на ангел, пред добрия, с вид на демон.
Белиал като същински клоун имитира театрална изненада.
— Бре, че това е Рафаил! О, как ли ще се защитя от великия Отмъстител, днес паднало ехо на някогашното си аз? — Той изоставя преструвките. — Сериозно, Рафаиле, няма нищо по-тъжно от пречупена останка, вманиачена в опитите си да възвърне старата си слава. Запази малко достойнство, а? Само се излагаш.
— Да ти откъсна ли първо ръцете и краката, а после крилата? Или обратното? — В гласа на Рафи трепти сурово насилие с тон, какъвто никога досега не съм чувала. Звучи, сякаш изпитва желание да приложи и двата подхода.
— Защо толкова много ти се ще да се завърнеш, Рафаиле? Какво и бездруго му е тъй страхотното да си част от ангелската армия? Толкова. Много. Правила. Бях забравил колко са много. Вероятно и ти си забравил.
Белиал печели време. Задържа Рафи на място, докато скорпионите успеят да му се нахвърлят. Страшно ми се иска да викна и да го предупредя. Едва се сдържам да пазя тишина.
— Цялата тази теория, че раса на майстори-бойци ще оцелее само ако всяко малко отклонение от правилата се наказва, е наистина крайна! — Белиал махва с ръка, жестът му казва: „карай да върви“. — Дори и да е имала смисъл едно време при наличието само на няколко правила, но сега, когато положението е излязло от контрол… как мислиш? От друга страна, ние, Падналите, сме доказали, че раса на майстори-воини оцелява прекрасно и с противоположната система. Без правила. Правиш каквото си пожелаеш. На когото си пожелаеш.
Рафи пристъпва към демона и ярката светлина подчертава сенките по лицето му. Изглежда като Ангела на смъртта. Или като Ангела на отмъщението. Не бих искала да ме дебне по същия начин.
— Щеше да си спестиш толкова много усилия, ако се беше вслушал в гласа на разума и се беше присъединил към нас — продължава Белиал. — Малката човешка дъщеря, която умря в ръцете ти? Можеше да бъде твоя. Никой нямаше да ти забрани. Никой не би посмял да ти я отнеме.
Рафи го напада със свирепо ръмжене.
30
Той се нахвърля Върху Белиал и го удря с крила, с явното намерение да го пореже.
Демонът отскача от пътя му и почти се изплъзва от удара. Събаря един прожектор срещу Рафи. Крушката се стоварва на кея. Примигва в края на разхлабения кабел и със случайни ярки проблясъци озарява сражаващите се.
Кръв капе от ухилената физиономия и раменете на Белиал.
— Признай го. Харесваш новите си крила. За какво са ти пухкави перушини, когато имаш свобода и могъщество?
— Ще те попитам същото, Белиале — Рафи заплашително пристъпва към демона.
— Наживял съм се в свобода и безчинства. Време е за промяна. За малко уважение. Малко заслужена възхита, не смяташ ли?
Те се обикалят един друг като акули, които се готвят за нападение. Куцукането на Белиал е изчезнало, след като вече е примамил Рафи.
— Уважението и възхищението не ти подхождат — отвръща архангелът. — Ти си чисто и просто жалък слуга на ангелите.
— Не съм слуга! — Белиал почервенява и побеснява. — Никога не съм бил слуга. Нито на дяволите, нито на ангелите, нито на никого!
Случайните примигвания на прожектора очертават тъмните сенки по оцапаното му с кръв лице.
Рафи отново му се нахвърля. Ала мрежа, която се стоварва върху него от нощното небе, пресича скока му.
Омотан в нея, ангелът се търкаля по кея.
Стани, стани!
Гневът бушува в гърдите ми. Ще издържа ли да гледам как екзекутират Рафи? Всяка фибра на тялото ми пищи: Не, не, не!
Какво мога да сторя? Какво да направя?
Рафи не се бори срещу мрежата, както очаквах. Вместо това рязко разтваря крила. Сърповидните куки по ръбовете им я подхващат.
Крилата се разгъват и я разрязват.
Мрежата се спуска около ангела като падащ воал, а той скача във въздуха, готов за битка.
От небето се стоварват скорпиони, два кацат право върху Рафи. Той се привежда, но дори и така ударите им го вадят от равновесие.
Крилата, ръцете и краката му вършеят наоколо. Три скорпиона падат в болезнени гърчове. Въпреки всичко остават още над дузина, плюс Белиал. И сякаш това не стига, още три кацат близо до схватката.
Отскубвам мечето си и изваждам меча, готова да се хвърля в боя.
Майка ме сграбчва за ризата и ме дръпва достатъчно силно, за да тупна по дупе като малко дете.
За щастие, Рафи явно е в състояние да удържи на нападението. Съмнявам се, че се е помирил с новите си крила, но поне се е научил да ги контролира по-добре, отколкото последния път, когато бяхме заедно.
Освен това е безстрашен боец. Не бях осъзнала напълно колко свиреп е в битка, но пък, като се замисля, май за първи път го виждам в схватка, която не е веднага след тежко нараняване. Спомените на меча го виждат да се сражава само с острие в ръка — само по себе си изумителна гледка — а сега той по-скоро изпълнява боен танц.
Рафи определено още не се е възстановил напълно, но е истинско чудо за очите. Бърз е. По-бърз от скорпионите, непрестанно налитащи да го ужилят. Поотделно никой от тях не е по-сериозен противник от жилеща мравка — за човек.
Численото превъзходство на противниците му обаче е голямо. Въпреки това Рафи не изглежда загрижен, докато полека си прорязва път все по-близо до Белиал.
Демонът схваща накъде вървят нещата и се издига в нощното небе. Изглежда злодейската му здравна осигуровка покрива травми на крилата, понеже те явно работят съвсем добре.
Рафи излита след него.
Гледам го как се отдалечава все повече. Така и не разбра, че съм наблизо.
Изчезва в мрака като избледняващ сън.