Рафи отново му се нахвърля. Ала мрежа, която се стоварва върху него от нощното небе, пресича скока му.
Омотан в нея, ангелът се търкаля по кея.
Стани, стани!
Гневът бушува в гърдите ми. Ще издържа ли да гледам как екзекутират Рафи? Всяка фибра на тялото ми пищи: Не, не, не!
Какво мога да сторя? Какво да направя?
Рафи не се бори срещу мрежата, както очаквах. Вместо това рязко разтваря крила. Сърповидните куки по ръбовете им я подхващат.
Крилата се разгъват и я разрязват.
Мрежата се спуска около ангела като падащ воал, а той скача във въздуха, готов за битка.
От небето се стоварват скорпиони, два кацат право върху Рафи. Той се привежда, но дори и така ударите им го вадят от равновесие.
Крилата, ръцете и краката му вършеят наоколо. Три скорпиона падат в болезнени гърчове. Въпреки всичко остават още над дузина, плюс Белиал. И сякаш това не стига, още три кацат близо до схватката.
Отскубвам мечето си и изваждам меча, готова да се хвърля в боя.
Майка ме сграбчва за ризата и ме дръпва достатъчно силно, за да тупна по дупе като малко дете.
За щастие, Рафи явно е в състояние да удържи на нападението. Съмнявам се, че се е помирил с новите си крила, но поне се е научил да ги контролира по-добре, отколкото последния път, когато бяхме заедно.
Освен това е безстрашен боец. Не бях осъзнала напълно колко свиреп е в битка, но пък, като се замисля, май за първи път го виждам в схватка, която не е веднага след тежко нараняване. Спомените на меча го виждат да се сражава само с острие в ръка — само по себе си изумителна гледка — а сега той по-скоро изпълнява боен танц.
Рафи определено още не се е възстановил напълно, но е истинско чудо за очите. Бърз е. По-бърз от скорпионите, непрестанно налитащи да го ужилят. Поотделно никой от тях не е по-сериозен противник от жилеща мравка — за човек.
Численото превъзходство на противниците му обаче е голямо. Въпреки това Рафи не изглежда загрижен, докато полека си прорязва път все по-близо до Белиал.
Демонът схваща накъде вървят нещата и се издига в нощното небе. Изглежда злодейската му здравна осигуровка покрива травми на крилата, понеже те явно работят съвсем добре.
Рафи излита след него.
Гледам го как се отдалечава все повече. Така и не разбра, че съм наблизо.
Изчезва в мрака като избледняващ сън.
31
Май се взирам след него в небето по-дълго, отколкото е редно.
Скорпионите се колебаят доста, преди първите да се вдигнат във въздуха. Предполагам, че отлитат след Рафи, но не съм напълно сигурна. В излитането им има определена нерешителност. Почти половината остават на земята, споглеждат се и са несигурни.
Навярно това са най-лошите слуги на света. Каквито и качества да са залагали при създаването им, смелостта не е била в списъка. Нищо чудно, че се наложи Белиал да се сражава с Рафи толкова време, преди скорпионите да пристигнат.
В крайна сметка всички, способни на това, излитат. Половин дузина гадини остават кървящи и мъртви на разрушения пристан, а до тях няколко се гърчат и съскат в агония. Не изглеждат способни да нанесат кой знае какви щети, но ги следя отблизо, просто за всеки случай.
До мен майка ми изпуска дълбока въздишка. Клара обаче все още е скована от страх. Сигурно, след като е видяла толкова много скорпиони, в момента си има посттравматични проблеми.
Време ни е да се махаме оттук. Добре е да намерим безопасно скривалище за през нощта и там да се заемем да спретнем някакъв налудничав план за спасяването на Пейдж. Но точно в момента дори аз не успявам да пробудя в себе си кой знае какъв ентусиазъм за шантави кроежи.
Аз съм обикновено момиче. Не мога да се съизмервам с тези чудовища. Дори в сравнение е Рафи те да изглеждат слаби, а аз да съм се чувствала равна с него в някои моменти от съвместното ни пътуване, след като наблюдавах състоялата се току-що битка, вече прозирам реалността.
Би било същинско самоубийство да се промъкнем на остров Алкатраз. Там гъмжи от такива чудовища и няма път за бягство.
Колкото и неразумно да се държа, майка ми и Клара все още зависят от мен да определя момента на бягството ни оттук. Спотайваме се в мрака и разчитам на прилични шансове да се измъкнем незабелязани.
Ослушвам се за врагове и чудовища. Чувам само ужасените ридания на хората, заключени в контейнера. Сега звуците са приглушени, навярно за да не привличат чуждо внимание, но пленниците явно не са в състояние да се овладеят.