След този инцидент други няма. До един се качваме на кораба.
Един от слугите посяга към маскирания ми като мече меч, едва се заставям да преметна презрамката през главата си и сама да го оставя на купчината. Нужна е цялата ми воля да го сторя, защото част от мен копнее да извади острието и да посече няколко скорпиона. Но те са поне двайсет, ако не и трийсетина.
Тиквам ножницата към дъното на купчината, старая се да я скрия възможно по-добре. Все някой някога ще я намери. Нямам ни най-малка представа какво ще стане след това.
Майка и Клара ме дърпат и крепят, за да не изоставам от тях. Сигурно видът ми издава нежеланието да се отделя от меча. Поглеждам през рамо към глупавата плюшена играчка, частично погребана под купчина оръжия и чанти, безсилна да се противопоставя на мисълта, че вероятно никога повече няма да видя нито Рафи, нито меча му.
Зад гърба ми тихичко плаче жената, която посягаше към любимия си.
34
Водата плиска по корпуса на корабчето, а палубата се люлее напред-назад. Натъпкваме се на борда и не след дълго вече плаваме по тъмното море.
Алкатраз има славата на най-недостъпния затвор на всички времена. Самият му вид в мрака ме изпълва с желание да побягна надалеч. Мисля си дали да не поема риска и да се хвърля във водата с майка и Клара, но ме изпреварват.
Една двойка прави опит за бягство. Това са Брайън и Лиса, които бяха разделени от мрежите. Сърцето ми се разтуптява с надеждата да сполучат. Не сме чак толкова далеч от брега, че да не успеят да доплуват до него, колкото и да е студена водата.
Скорпионите са бързи.
Прекалено бързи: трима бележат с жилата си влюбените още на излизане през вратите.
Не ги преследват обаче. Оставят ги сами да направят избора си. Пълната парализа отнема известно време, но знам, че непоносимата болка и сковаността започват незабавно. Двойката едва стига с тътрене до планшира на кораба.
Скокът в морето е чисто самоубийство. Щяха да бъдат парализирани много преди да стигнат брега.
Другият вариант е да останат вцепенени сред скорпионите, изцяло на тяхната милост.
Труден избор. Наистина им съчувствам. Самата аз не съм сигурна какво бих избрала.
Двамата решават да останат на борда. Брайън се обляга на перилата, сякаш обмисля дали да скочи, но няма смелост да го направи. Лиса полага глава на палубата до него.
Разбирам ги. Всеки, оцелял досега, вече е борец. Те са сторили всичко по силите си да стигнат чак дотук и не са способни изведнъж да се откажат от борбата. Брайън се смъква по перилата и ляга до Лиса, разтърсват го тръпки и бързо губи контрол върху мускулите си. Скорпионите се правят на отегчени и общо взето не обръщат внимание на влюбените, едни скачат във въздуха и излитат, неколцина други кацат на палубата и тръгват да се разхождат по нея.
Един скорпион се навежда и грабва очилата от носа на Брайън. Опитва се да си ги сложи, но понеже са наопаки, падат. Вдига ги и пробва отново. Сякаш и бездруго вече не изглежда най-малкото странно с човешко тяло, крила на водно конче и опашка на скорпион. Сега се озърта с едно пукнато стъкло в телените рамки на носа си.
Чувствам се странно разголена без меча. Все посягам към меката козина на плюшеното мече и се сепвам, че вече не е с мен. Седя между майка и Клара — три невъоръжени жени, обкръжени от чудовища.
Само преди няколко месеца в това корабче се возеха туристи с фотоапарати и телефони, снимаха се, подвикваха на децата си, целуваха се на фона на града на хоризонта. Вероятно са били тръгнали на екскурзията в новичките си, току-що купени суитшърти, напълно неподготвени за студените летни ветрове на Сан Франциско.
Сега на борда няма почти никакви деца и нито едно не припка наоколо. Сред пътниците забелязвам само неколцина старци, едва четвърт от тълпата са жени. Всички имат вида на хора, изкарали твърде дълго без душ и нормално ядене; цялото ни внимание е съсредоточено върху скорпионите.
Засега са ни оставили на мира. Повечето не са така едри и широкоплещести, както си представях, че са чудовищата. Има и направо хилави. Не са създадени да преборват плячката си с груба сила. Конструирани са да използват жилата си за основно оръжие в битка.
Всички имат опашки, сякаш расли на стероиди. Дебели и мускулести, неестествено буцести и гротескни. Ако се вгледам внимателно, различавам и бистра капчица отрова на връхчето на всяко жило, все едно отделянето й поддържа каналчетата в готовност.