— Ама наистина, би ли била така любезна да я угасиш? — пита един затворник. — Не мислиш ли, че тук е достатъчно зле и без да замърсяваме въздуха?
— Съжалявам. Точно в момента имам наистина страшна нужда от цигара. — Жената смачква фаса в стената. — Няма да откажа и двойно лате.
Двама други затворници продължават да пушат. Единият има татуировки по раменете и по протежение на ръцете. Шарките са сложни и живописни и явно са направени в Предишния свят.
Тук, в района на Залива, банди имаше и преди пришествието на ангелите. Не бяха много и се придържаха към малките си територии, но ги имаше. Вероятно те са и причината уличните групировки да се разраснат толкова бързо. Вече си бяха организирани и бездруго. Бяха и първите, превзели магазините, и после започнаха да набират нови членове.
Обзалагам се, че този тип е бил от първоначалните банди. Отдалеч лъха на гето — аура, която инженерите от Силициевата долина просто са неспособни да наподобят, все едно какви са ги вършили по улиците в течение на последните няколко месеца.
— От какво толкова се притесняваш, вегетарианче? — пита господин Татуиран. — Рак на белия дроб ли ще хванеш?
Навежда се към другия тип и се прави, че му кашля в лицето, целия го обвива в огромен облак дим.
Всички се напрягат. Хората се дърпат от пътя му, но няма кой знае накъде да отстъпят. Толкова плътно сме натъпкани, че ако избухне бой, всички падаме жертва. Все едно си попаднал в месомелачка. Без значение какво правиш, няма начин да не те засмуче.
И като че ли напрежението не е достатъчно натежало и бездруго, алармата отново се включва и ни стърже по нервите.
Човек би си казал, че ако в групата има истински член на банда, всички останали ще му правят път. Но ще сбърка.
Долината не е пълна само с възпитани и умни инженери. Според баща ми — а той беше възпитан инженер, преди да стане най-образованият продавач в квартален магазин — долината е направо претъпкана с пристрастени към опасността, живеещи на високи обороти директори на компании и рискови инвеститори с мега-алфа-характер. Строители и рушители на света. Предприемачи от голямото добрутро. От онзи тип хора, на които президентът на САЩ ходи на гости за вечеря.
Днес живеем в свят, където тези мега-алфа пичове с дипломи от най-елитните университети са натъпкани зад решетките с разни недообразовани бандитски елементи като господин Татуиран, с които се карат за правото на цигара. Добре дошли в Ангелския свят.
Господин Алфа е едър, рус, попрехвърлил е трийсетака и вероятно редовно е тренирал във фитнеса по времето, когато си струваше да ходиш да тренираш. Обзалагам се, че, пожелае ли, усмивката му е чаровна, но точно сега има вид на човек, чиито нерви са били опънати на около метър отвъд точката на скъсване и да не гръмне го спира единствено чистата сила на волята.
— Алергичен съм към цигарен дим — казва господин Алфа. — Виж, всички трябва да си сътрудничим, за да преживеем това…
Той хруска думите между зъбите си и очевидно се старае да удържи положението.
— Значи трябва да си угася проклетата цигара заради теб, а? Я се разкарай. Няма такова нещо като алергия към дим. Хората просто не го харесват! — Татуирания си дръпва силно от цигарата.
Третият пушач кротичко смачква фаса с вид, сякаш се надява никой да не го е забелязал.
— Гаси цигарата! — Този път в гласа на Алфата отеква истинска властност, чуваме го при все пищящата аларма. Това е човек, свикнал да го слушат. Човек, свикнал да бъде важен.
Татуирания го замерва с все още горящия си фас. За момент всички се отпускат. След това обаче Татуирания вади нова цигара и я запалва.
Алармената сирена млъква, но гмурването в тишината е дори още по-лошо.
Ярка червенина плъзва по лицето и врата на Алфата. Той бутва другия тип, сякаш не му пука, ако го пребият на трепереща кайма. Може и да не му пука. Може би за него това е по-лесен изход от този, който са ни приготвили ангелите.
Проблемът е, че взема решението и от името на останалите. Бой в килия с размера на ковчег означава мнозина да понесат контузии по време, когато най-малкото е неразумно да си позволим такива.
Хората започват да отстъпват.
Аз съм в предния ъгъл, до Клара. Другите вече са ни натиснали в решетките. Ако паниката се разпространи в тази посока, като нищо ще ни смажат в металните пречки. Няма да загинем, но навярно ще ни счупят кости. Сега не е добър момент за счупвания.
В средата на килията господин Татуиран се нахвърля на Алфата. Той обаче също не е за подценяване.