Сграбчва якето на един затворник и замахва с долната част на ципа към очите на Татуирания. Удря една жена в лицето.
Татуирания замахва назад за тромав удар и лакътят му перва някакъв старец в шията.
Старецът пада върху Клара и блъсва главата й в решетката. Опитвам се да не си вра носа в неприятностите, но тази работа няма да свърши добре за никой от нас.
Проправям си път към дуелистите и сграбчвам Татуирания за раменете.
Забивам коляно отзад в свивката на неговото.
Внимавам, за да съм сигурна, че ще прегъна крака му право напред, така че да не му го нараня. Счупена капачка в нашето положение си е направо смъртна присъда.
Докато Татуирания се смъква до моята височина, дръпвам раменете му към мен и го хващам за главата в борческа хватка. Държа с една ръка челото му, а с другата съм приклещила врата му.
Стискам здраво и му давам да разбере, че съм сериозна. Не се опитвам да му спра въздуха. Спирането на кръвта към мозъка му е по-бързо. Той разполага с три до пет секунди, преди да загуби съзнание. Казвам:
— Мирувай!
Татуирания незабавно се отпуска. Този човек е участвал в достатъчно боеве и е наясно кога е загубил.
Алфата, от друга страна, не знае кога да се спре. Съдейки по опулените му очи и аленото лице, страхът и разочарованието все още се блъскат в гърдите му. Замахва назад с крак, сритва междувременно неколцина затворници и се приготвя да изрита Татуирания като футболна топка, както му го държа.
— Ако завършиш този ритник, кълна се в Господ, че ще го оставя жив да те изяде! — понижавам глас и се старая да звуча възможно по-властно. Но господин Татуиран най-вероятно си мисли колко кльощави и тънки са ми ръцете. Вероятно едва сега осъзнава, че и гласът ми е женски.
Очаква ме болезнено бъдеще, ако не установя контрол над него, докато е още на колене. Понеже надвисне ли над мен и погледне ли ме от височината на целия си ръст, като нищо може да му хрумнат разни идеи.
Така че правя нещо, което никога не съм извършвала в Предишния свят.
Макар да се е предал, все пак му спирам притока на кръвта. Тялото му се сгърчва на пода с провиснала глава.
Ще остане няколко секунди в безсъзнание — точно колкото да се погрижа за Алфата. И когато тези двамата дойдат на себе си, проснати безпомощни на пода, а над тях се извисявам аз, ще прочетат посланието ми ясно и правилно: аз съм господарката тук. Човек живее или умира по моя милост и аз казвам кога да се бият и кога да спрат.
Всичко това звучи чудесно на предварителен преглед.
Само дето сцената не се разиграва така.
37
Тъкмо се каня да сграбча Алфата, когато ни удря стихия с такава сила, че фантазията ми стига да я опиша само като обстрелващо ни оръдие, пълно с ледени пелети. Напорът ме блъсва в стената. Но за разлика от оръдеен залп, не спира.
Отнема ми секунда-две да осъзная, че това е струя вода, изстрелвана от пожарникарски маркуч. Направо ми смръзва въздуха в дробовете, толкова е студена и мощна.
Най-сетне спира. Аз вече съм пребито парче мокър парцал, проснато омекнало на пода.
Груби ръце ме сграбчват за раменете, вдигат ме във въздуха и ме извличат от килията. В мъчителната борба за въздух едва забелязвам, че мъжете с мрачни лица измъкват също и Татуирания и Алфата.
Макар и с олюляване, успявам да си стъпя на краката и вече се влача редом с похитителите ми. По-добре е, отколкото да ми извадят раменете от ставите. Щом става ясно, че ще вървя без съпротива, единият тъмничар ме пуска и отива да помогне на двамата, които влачат Татуирания. Той се е върнал в съзнание и се бори на крилата на страха и паниката си.
Моят тъмничар се запътва към Татуирания и забива юмрук в корема му, докато другите двама го държат да не мърда. Трепвам симпатизиращо. След тази случка и тримата с Алфата се влачим през централния коридор без съпротива.
Тъмничарите ни отвеждат в тухлен тунел с белеща се боя и минаваме през метална врата. Избелял надпис оповестява:
САМО ЗА УПЪЛНОМОЩЕН ПЕРСОНАЛ
Вратата гледа към тясно стълбище, което издава кухо метално дрънчене при слизането ни. Пространството отдолу напомня индустриално хале — досущ прилича на фабрика. От тавана почти до пода виси дантела от грамадни водни капки.
При приближаването ни успявам да ги огледам по-добре. Във водните капки има свити на кълбо същества.