Хора.
Голи и сгънати в ембрионална поза. В безсъзнание и плаващи във водата.
В тях има нещо познато и ужасяващо.
Все очаквам да видя някой да си смуче пръста или да потрепва, но всъщност никой от тях не прави подобно нещо.
— Какво става? — пита някакъв тип в средата на залата и се обръща в наша посока. Носи фланелена риза, извадена върху джинси, и в ръката си стиска подложка за писане. Заради къдравата кестенява коса и лешниковите очи изглежда същинско колежанче, захванало се с научен проект. Предполагам, че при други условия ще се окаже готин тип.
— Създаваха проблеми — обяснява тъмничарят ми.
— Отведете ги отзад — отвръща разсеяният тип с подложката в ръка. — На последния ред ще му е от полза малко подсилване.
Татуирания, който вече върви сам, без да причинява проблеми, е и първият, поведен сред нивата от водни капки. Тъмничарят на Алфата го помъква след него. До момента моят пазач ме е оставил да се движа сама, без да ме докосва. Сега ме хваща за ръката, сякаш се бои, че ще хукна да бягам.
— При кои да ги водим, докторе? — пита той.
— Всеки става, стига да е на последния ред — казва докторът и ни подминава, упътен към кабинета с прозорец, който гледа към халето.
Влизаме сред матрицата от водни капки. Първият ред съдържа хора.
С напредването ни към дъното на залата хората в капките започват да се променят. Все едно гледаш снимано покадрово филмче за ембрионално развитие.
На около една трета от матрицата те вече имат опашки.
На средата са започнали да им растат прозрачни крила.
На две трети от пътя вече имат прилика с ангелите скорпиони.
Пещероподобното хале е пълно със скорпиони в различни етапи на развитието.
Стотици са.
И всички са започнали преображението си от хора.
Стигаме до последния ред. Скорпионите тук се оказват напълно оформени, с коса до раменете и челюсти, преминали от човешки в лъвска паст. При това на този последен ред зверовете вече мърдат, будни са и наблюдават приближаването ни.
Тази лаборатория е няколко поколения по-напред в сравнение с онова, което видях в подземието на гнездото. По-систематизирана е, а зародишите изглеждат по-здрави и опасни. Колко ли такива фабрики за скорпиони има?
Татуирания отново започва да се бори с охраната си. Пазачите му са трима, а при все мускулите и характера му, бойните умения на гангстера са тромави и нетренирани.
Той дръпва тъмничарите си, мускулите на врата и раменете му се издуват в борбата срещу хватката им. Пазачите тъкмо се канят да го тикнат в една капка, когато той неочаквано се дръпва и натиква лактите на единия тъмничар в капката.
Тварта във водата се размърдва толкова бързо, че не съм сигурна какво се случва.
В единия миг тъмничарят държи рамото на Татуирания, а лакътят му прониква в течността.
В следващата секунда вече е наполовина потънал в капката, а краката му ритат във въздуха и водата се оцветява в червено.
Всички зяпаме в потрес как пазачът нарушава законите на гравитацията — и не знам колко други физически закони — увиснал на мястото си, отчасти в капката и отчасти извън нея. Във водата чудовището помпи с отрова шията на жертвата и същевременно вече лакомо смуче. Облаци кръв се вихрят около тях, докато невъзможната капка някак си запазва форма и задържа течността, въпреки че е пробита от тялото на пазача.
Татуирания е ококорил очи като чинийки, разбрал е каква съдба му се готви. Поглежда към нас с Алфата. Вероятно вижда същото изражение и по нашите лица.
След него идва и нашият ред.
Алфата му кимва, сякаш току-що са се споразумели. За да преодолеят хората различията си, предполагам, няма по-добър стимул от зловеща смъртоносна опасност. Двамата сграбчват единия от останалите да държат Татуирания тъмничари. Заедно успяват да пъхнат главата му в съседна капка.
Скорпионът в капката се плъзва във водата, за да се вкопчи в него. Тъмничарят трескаво се дърпа, инстинктивно оттласквайки се с ръце за опора.
Дланите му потъват право във водата.
След това не може да извади и тях.
Гърбът, вратът и раменете му се напъват в усилие да се измъкне.
Краката му се плъзват напред. Но от капката не излиза нито сантиметър от тялото му.
Тъмничарят изпада в гърчове. Целият се тресе от задавени писъци, докато отчаяно се бори с ембриона-скорпион.