Сякаш това е отговор на въпроса.
— Къде е тя сега?
— Мисля, че дойде тук. Ние я следвахме.
Алармата се изключва и всички леко отпускаме рамене.
— Нямаме време да гледаме клипчета, сладурче, да не си полудяла? — пита Татуирания. — Вземи касетата с теб.
— Това е Бетамакс — обяснява Доктора. — Вероятно тук при нас е останал единственият в целия Залив Бетамакс плейър. Древен е — подобно на всичко останало, зарязано наоколо.
— Какво е Бетамакс? — питам.
— Остарял видеоформат — намесва се Алфата. — По-стар е от теб.
— Така че касетата може да се гледа само на тази машина — довършва Доктора.
— Какви са ви плановете? — обръщам се към Алфата и Татуирания. — Има ли начин да изгледам записа и после да се срещна с вас?
Те се споглеждат и става ясно, че и двамата нямат план.
— Вземаме го за заложник и излизаме оттук — предлага Алфата.
— И после умираме всички — пръхти Доктора. — За скакалците не означавам повече, от който и да е от вас.
— Скакалци?
— Онези твари — той кима към прозореца. — Така ги наричат ангелите. Не съм сигурен защо. Тези твари ще докарат края на човечеството… — той потъва за малко в собствените си мисли, докато обхожда с поглед фабриката за скорпиони. По едно време май си спомня за нас. — Вижте сега, ако искате да избягате, тази вечер е идеалният момент. Има планирано нещо голямо, заради което скакалците ще отлетят на мисия.
— И защо да ти вярваме? — пита Татуирания. Намерил е отнякъде нож за писма и проверява остротата на ръба му.
— Понеже аз съм човек, вие — също. Това ни поставя в един отбор, колкото и да не ви харесва.
— Колко време ще отсъстват тварите? — интересува се Алфата.
— Нямам представа.
— По кое време ще отлетят?
— Знам само каквото ви казах току-що. Тази вечер е най-добрата ви и единствена възможност.
— Ако тях ги няма, защо да не освободим всички? — Обаждам се аз, замислена за Клара, за майка ми и всички, които пяха „Удивителна благодат“, когато отвеждаха онази група към смъртта. Сега знам точно какво ги е сполетяло.
— Трудно ще е да се измъкнем с всички затворници в редичка — възразява Алфата.
— Ще се возим с ферибота, а там и дума не може да става за потайно измъкване — обръщам му внимание аз. — Освен ако не планирате да плувате с акулите, за да се махнете оттук. Колкото повече са хората, толкова по-голяма е възможността поне някои от нас да се спасят.
— Ако всички избягаме — философства Алфата, — с гаранция много от нас няма да успеят.
— Ако оставим хората тук, с гаранция никой от тях няма да оцелее — сопвам му се аз.
— Момичето е право — подкрепя ме Татуирания.
Алфата си поема дълбоко дъх и полека издиша.
— Ключовете от килиите са в стаята на пазачите — осведомява ни Доктора. — Убедете човешката бригада, че ще освободите всички, включително и тях. Те ще вземат ключовете, ще разпространят новината и ще отворят килиите.
— Лъжеш — мръщи се Татуирания.
— Не лъжа. Да не смяташ, че някой е дошъл по свое желание? Да не смяташ, че няма да избягаме всички, стига да можехме? Просто трябва да ги убедиш колко по-големи са шансовете им за оцеляване с вас, отколкото срещу вас. Тази задача ще се окаже по-трудна от очакванията ти.
— Защо тогава не си тръгнете нощес, ако охраната я няма? — не мирясва Алфата. — Защо чакате на нас да измъкнем всички от затвора?
— Понеже корабчето е само едно. И когато скакалците отлетят, ще е закотвено в Сан Франциско, не тук. Тук сме на Алкатраз, господа. Не ви трябва охрана. Водната шир е предостатъчна.
— Има ли начин да преплуваме залива? — пита Татуирания.
— Не е изключено. Ако си добър атлет, тренирал си и не се боиш от акули. Трябва да си и с водолазен костюм, и да те следва екип с лодка, пък и да плуваш дневно време. Да познаваш някой, който би седнал в лодката?
— Трябва да има начин за бягство — упорства Татуирания. — Помисли, човече. Иначе те уверявам, че първи ти ще паднеш във водата тази нощ.
Доктора ме наблюдава. Направо виждам зъбчатките в главата му да минават на свръхскорост.
— Капитанът на корабчето остава заключен на кея, когато то е на пристана, поне така съм чувал. Ако успея да кача това момиче на борда — той ми кима, — ако тя освободи някак си капитана и го уговори да докара кораба насам…