— Аз ще ида — прекъсва го Татуирания. — Ще поема риска.
— Сигурно би го поел, но трябва да е момичето — възразява Доктора.
— Защо?
— В момента при нас група набира жени за гнездото. Ще се постарая да включат и нея, когато си тръгнат. Така че, освен ако не си млада девойка, няма как да напуснеш острова.
Татуирания ме оглежда внимателно. Опитва се да прецени дали ще драсна нанякъде в мига, когато се добера до сушата.
— Майка ми е тук, също и приятелката ми — обяснявам. — Ще направя всичко по силите си да осигуря бягството.
Мъжете се споглеждат, сякаш водят безмълвен разговор.
— Откъде да знаем, че капитанът на ферибота ще си рискува живота да се върне за нас? — пита Алфата. — И неговата майка ли е тук?
— Момичето просто трябва да бъде по-убедително.
— А ако не успее? — настоява Татуирания.
— Тогава ще намерим някой друг да кара ферибота — отвръща уверено Доктора.
— Ако си толкова сигурен, защо вече не си опитал този метод? — включва се Алфата.
— За първи път се предвижда да отлетят всички твари и ангели. Защо си мислиш, че е нямало да опитаме и без вас?
Мъжете кимат.
— Навита ли си? — поглежда ме Алфата.
— Аха. Лично ще докарам ферибота, ако се наложи.
— Хубаво би било корабът да не потъне по пътя насам.
— Вярно е — съгласявам се. — Ще уговоря да го кара някой, който знае какво прави…
Звуча по-уверено, отколкото се чувствам.
Алармата отново писва, рикошира в стените и проглушава ушите.
— Дано успееш да склониш тази жена да ти помогне — казва Доктора. — При желание ще ти покаже всички изходи.
— Вървете — отпращам ги аз. — Отворете вратите на килиите, когато му дойде времето. Аз ще освободя капитана на кораба от сушата.
Татуирания и Алфата се поглеждат един друг, и двамата не изглеждат убедени. Алармата пак стихва.
— Освен ако имате по-добър план? — подканва ги Доктора.
Мъжете си кимат.
— Най-добре да не си ни излъгал, докторче — заявява Татуирания. — Иначе до сутринта ще си станал на храна за акули. Схвана ли?
Алфата като че ли се кани да пита дали ще се справя сама, но след това изглежда си спомня къде точно се намираме, и се обръща да излезе.
— Ако видите жената с аварийните изходи — подвиквам след него, — кажете й, че ви праща Пенрин. И се грижете за нея, става ли? Смятам, че това е майка ми.
Татуирания за последно измерва Доктора с гневен поглед и излиза.
40
Питам:
— Истината ли им каза?
— В по-голямата си част — отвръща Доктора, докато пъха касетата в правоъгълната машина под телевизора. И двете изглеждат направо древни. Екранът е малък, но останалата част от уреда е масивна и тежка на вид, все едно е излязъл право от старите снимки на баща ми. — Това беше най-бързият начин да разкарам онези двамата оттук, за да си поговорим за наистина важното нещо.
— Което е?
— Сестра ти.
— И защо е толкова важна?
— Тя самата вероятно не е. — Доктора ме поглежда с ъгълчето на окото, като ми създава впечатление, че е точно на обратното мнение. — Но аз съм готов и за сламка да се хвана.
Не го разбирам добре, ама и не ми пука, стига да мога да изгледам записа. Той натиска някакво копче на машината под телевизора.
— Това чудо наистина ли работи?
Той се мръщи.
— Какво ли не бих дал за компютър! — и започва да намества циферблатите и копчетата на стария телевизор.
— Че кой те спира — целият Залив е обсипан е компютри, само си харесай някой.
— Ангелите не са особени фенове на човешките машини. Предпочитат да си играят с живота и сътворението на нови и хибридни видове. Макар да оставам с впечатлението, че всъщност не бива да правят подобни работи… — Последното измърморва под нос, сякаш просто изказва на глас свои мисли. — Вмъкнах малко оборудване контрабанда, но инфраструктурата на тази скала сама по себе си е далеч от съвременността.
— Всичко там отвън ми изглежда много модерно — кимвам към прозореца. — Много по-добро от онова, което видях в подземието на гнездото.
Доктора вдига вежди.
— Била си в подземната лаборатория?
Кимам.
Той накланя глава като любопитно куче.
— И все пак си тук. Доживяла си да ми разкажеш за това.