Записът прекъсва.
На следващия кадър в стаята струи светлина — вероятно идва от малък прозорец някъде извън обхвата на камерата. Минало е известно време. Трудно е да се познае колко.
Болезнено ръмжене прераства във вой на гневно разочарование. Белиал е буден и се опитва да седне. Пада обратно на леглото с недоволно изсумтяване.
Лежи задъхан и изглежда не забелязва Пейдж, все още сгушена на каменния под в ъгъла. По превръзките около кръста на демона е избила ярка кръв. Той извръща глава и се втренчва в чашата с водата. Пресяга се, без да напъва коремните си мускули. На косъм не успява да докопа масичката със сандвичите.
Колкото и гладен и жаден да е, Пейдж несъмнено е по-гладна и жадна. Тя е мъничка. Няма никакви резерви.
Белиал отпуска ръка и удря по страницата на леглото. Пъшка от гняв и болка, понеже и това движение се отразява на раната му.
Отпуска се по гръб и се старае да лежи неподвижно. Преглъща сухо и се взира в чашата с вода на масата.
Поема си дълбок дъх, сякаш събира смелост, и се пресяга отново. Този път успява да се протегне още малко, но недостатъчно. Пъшка през стиснати зъби, докато се мести сантиметър по сантиметър към водата. Болката сигурно е чудовищна. Да беше друг на негово място, щях да го съжаля.
Демонът се предава с разочаровано сумтене и отново се отпуска в леглото. Лицето му е сгърчено от болка.
Пейдж сигурно е помръднала или е издала някакъв звук, понеже Белиал внезапно се втренчва сърдито в ъгъла.
— Ти пък какво правиш тук?
Сестра ми се притиска към стената.
— Да не са те пратили да ме шпионираш?
Тя поклаща глава.
— Махай се! — Демонът направо плюе думите. — Чакай. Я свърши нещо полезно и ми донеси водата и сандвичите от онази маса.
Пейдж се взира в ангела със страх. Горкичката! Ужасно ми се ще да спра записа. Каквото е станало — станало. Няма да променя нищо с това, че го гледам.
Само че съм хипнотизирана от този прозорец към миналото на сестра ми. Ако й се е наложило да мине през такова изпитание, понеже не съм била с нея да я защитя, тогава и аз не заслужавам да бъда защитена от гледането на преживелиците й.
— Хайде, размърдай се! — ревва срещу сестричката ми Белиал. Гласът му е толкова силен и твърд, че подскачам.
Пейдж се свива още повече.
После се просва на бетонния под и започва да се влачи към ангела. Очите й са направо огромни, а крачолите й се влачат зад нея почти празни.
42
— Какво ти има? Да не си повредена?
— Не. Просто не мога да ходя като другите… — Пейдж протяга ръка и се примъква още няколко сантиметра напред.
— Това ще рече, че си повредена.
Сестра ми спира на твърдия под и се надига на лакти.
— Означава, че се придвижвам по друг начин.
— Аха, пълзиш по пода като червей. Хайде, покажи ми, Малко червейче. Развесели ме. Допълзи насам и ще ти позволя да си пийнеш от водата ми.
Много ми се ще да фрасна едно кроше на Белиал през телевизора.
Къде беше ти, когато Пейдж имаше нужда от теб?
Малката ми сестричка поглежда към водата и преглъща мъчително.
— Виждам, че я искаш. Сигурно гърлото ти е напукано от жажда! — И Белиал ми звучи, сякаш устата му е пресъхнала и езикът залепва за небцето. — Скоро ще получиш главоболие и ще почне да ти се вие свят. После езикът ти ще се подуе и всичките ти инстинкти ще нашепват да го прехапеш, та да пийнеш от собствената си кръвчица! Някога била ли си толкова жадна, че да си готова да убиеш човек заради чашата му с вода? Не? Скоро ще познаеш това чувство!
Белиал докосва окървавената превръзка, сякаш иска да сподели болката.
— Ела насам, Малко червейче. Покажи ми как повредените и зарязаните „ходят“ по друг начин, а аз ще ти дам нещо за пиене!
— Не съм зарязана.
Демонът прави гримаса.
— Назови поне един човек, който не те е зарязал.
Пейдж вдига към него огромните си очи и личицето на малка фея.
— Сестра ми.
— Вярно ли? И къде е тя?
— Идва насам. Ще дойде да ме спаси.
— На мен ми каза съвсем друго.
— Говорил си с нея?