— Тези двете са добра двойка — загорелият тип, който ги е довел, посочва момичетата.
— И тази тук ще ни свърши работа — Маделин кимва към мен.
— Смяташ да заявиш на архангела, че това е най-добрата прилика, която сме намерили? — пита непознатият.
При споменаването на „архангела“ цялата ме полазват тръпки.
— Същият тен, същото телосложение — пояснява Маделин. — След грим и подстригване ще изглеждат близначки.
— Ако не се получи, слагаш главите на всички ни на пангара, не само твоята — напомня мъжът.
Маделин поглежда към Доктора, който кима.
— Размени ги.
Изражението на мъжа помрачнява.
— Само защото той държи съпруга ти на сигурно в затворническа килия, не ти дава основание да заменяш живота ни за неговия всеки път, когато добрият доктор щракне с пръсти!
— Дейниъл, моля те, направи каквото те помолих! — тонът на Маделин е заповеден и подправен с капчица заплаха.
Дейниъл си поема дълбоко дъх. Всички ни зяпат, доловили напрежението.
Той оглежда двете момичета, хваща едната за ръката и я извежда навън.
Хладнокръвната ми половина предупреждава да не питам какво става. Поне доколкото успявам да преценя, всичко се урежда в моя полза. А и ще помогне на сестра ми.
— Държиш някого заложник ли?
Все някой ден трябва да се науча да си затварям устата.
— Всички тук сме заложници — отвръща Доктора. — Правя каквото е по силите ми, за да опазя нечий живот.
Обмислям думите му. Придърпвам го настрани и прошепвам:
— Ако бягството от затвора не се развие както трябва, ще се погрижиш ли за безопасността на майка ми?
— Майка ти ли е дамата, която търчи наоколо и задейства алармите?
Кимам.
— Не мога да ти обещая подобно нещо.
За моя изненада от неговия отговор ми става по-добре, отколкото ако ми беше обещал да се погрижи за мама — поне е честен с мен.
— А ще опиташ ли?
Доктора не изглежда особено доволен.
— Освен това Пейдж би я слушала…
Не е съвсем вярно, предвид какви неща ни казва да правим майка ми, но не е нужно да навлизам в подробности пред събеседника си.
Той се замисля за момент, после кима.
— Ще се опитам.
Надали е възможно да получа по-добър отговор.
— Има и една жена на име Клара…
Доктора поклаща глава:
— Не съм магьосник. Извън възможностите ми е да изтрия ад като Алкатраз от лицето на земята. Мога да ти обещая да пазя само един човек.
Той се отдалечава от мен и дръпва Маделин настрани. Двамата си шепнат в ъгъла, а на мен ми оставят време да осъзная положението.
Тъмнокосата тийнейджърка пристъпва по-близо до мен. На височина сме равни. Телосложението ни е сходно; косите и очите ни са еднакво тъмни.
Чифтове еднакви момичета.
Архангел.
Като сега виждам пред очите си Уриил, политикът, да прекосява клуба в гнездото с двете си еднакви, уплашени жени.
Инстинктивно посягам да погаля мечето меч в опит да се утеша с меката му козинка, но напипвам само празно пространство.
46
Пътуването с ферибота до Сан Франциско е спокойно и вглъбено. Такова беше и на път към Алкатраз. Голямата разлика е, че ни пазят хора вместо скорпиони.
Маделин и екипът й обикалят и разпитват двете дузини момичета дали можем да шием или да кроим костюми, дали знаем как се правят накити. Ако отговорът е да, те си записват разни неща в тефтерите. Не ме бива в нито една от посочените области, но и не изглежда да има особено значение.
Изгубила съм представа колко време е минало от предишното ми пътуване с ферибота. Вече е утро. Небето е оцветено в оттенък, който винаги съм смятала за розово като листенца на роза, но тази сутрин ми изглежда по-скоро оттенък на прясна синина.
Опитвам се да измисля как да поговоря с капитана, ала охраната твърдо ме пренасочва към тоалетните. На връщане откривам химикалка и лист хартия на подложка, окачена на стената на стълбището. Прекарвам остатъка от пътуването в писане какво имам да кажа на капитана на корабчето — просто в случай че ми се наложи да му предам бележка, ако не успея да поговоря с него лично.
Внимателно формулирам доводите си и се мъча да бъдат възможно по-убедителни. Приключвам, сгъвам листа и го пъхам в джоба си с надеждата да не ми потрябва. Много по-добре би било да успея да убедя шкипера лично.