Събеседникът ми влиза в контейнера и светва лампите.
— „Никаква опасност“ е невъзможно словосъчетание. А и този ферибот ми пази живота и ме храни. Не мога да рискувам. Няма да те издам, но няма и да допусна никой да пипне кораба ми.
Поглеждам към Маделин за помощ.
— Ще го убедиш ли? Така де, нали и ти имаш човек, когото държат в затвора на острова?
Тя свежда поглед и отказва да ме погледне в очите.
— Доктора ще го пази, стига да му помагам с малките му проекти. — Тя свива рамене. — Трябва да тръгваме.
Прехвърлям поглед от Маделин към капитана; в момента той си налива питие.
— Това е шансът ви да направите добро — подхващам аз. — От вас зависи да спасите живота на много хора. Да се разплатите за това, което ви тежи, че се е наложило да правите, за да оцелеете. Знаете какво става там.
Капитанът стоварва чашата си върху масата.
— Откъде я намери, Маделин? Не е ли достатъчно ужасно какво преживяваме и без да ни чете лекции някаква си малка госпожичка Трън в гащите?
— Това е редното в случая — настоявам аз.
— Редното в случая е лукс за богатите, уредили се на сигурно място. За всички нас, останалите, единственото редно е да не се забъркваме в неприятности и да оцеляваме както ни е по силите.
Капитанът сяда на креслото и отваря книга. Демонстративно отказва да погледне към мен.
— Те имат нужда от вас. Само вие можете да им помогнете. Майка ми и приятелката…
— Махай се, преди да съм те издал, само за да се отърва от теб!
Поне има достойнството да изглежда засрамен от думите си.
Маделин затваря вратата.
— Оставям я отключена.
— Няма нищо — тонът на капитана ясно показва, че разговорът е приключен.
Изцяло съм подценила колко трудно ще се окаже да уговориш някого да рискува живота си за чужди хора. Каквито и проблеми да има Съпротивата, те поне биха се обединили за такава кауза.
— Няма ли кой друг да кара кораба? — питам Маделин.
— Не и без да го потопи, докато се опитва да напусне пристанището. Не можеш да принудиш хората да проявяват героизъм. Оставих вратата на Джейк отключена, в случай че си промени решението.
— Не е достатъчно. Трябва да намеря човек, който да закара ферибота до острова тази нощ!
Дейниъл, асистентът на Маделин, подава загорялата си физиономия от единия прозорец на автобусчето.
— Да вървим!
Маделин ме хваща за ръката и ме дърпа натам.
— Хайде. Проблемът вече не е в наши ръце.
Изтръгвам се от хватката й.
— Как ти дава сърце да кажеш подобно нещо?
Тя изважда от джоба си малък пистолет и го насочва към мен.
— Обещах на Доктора да те заведа в гнездото и точно това възнамерявам да направя. Съжалявам, но животът на съпруга ми зависи от това.
— Животът на много хора може да бъде спасен, включително и на съпруга ти, стига само да…
Тя поклаща глава.
— Няма кой друг да кара този ферибот. И дори да намерим човек, едва ли би рискувал с по-голяма готовност от Джейк. Не възнамерявам да загърбя живота на съпруга си заради някакъв налудничав план за бягство. Да тръгваме! Веднага!
В очите на Маделин забелязвам решително пламъче, сякаш е готова да ме простреля и да ме завлече до автобуса.
Колебливо се упътвам натам, а тя върви по петите ми.
48
Криволичим между изоставените коли по М-280 и се насочваме на юг. Колкото повече се отдалечаваме от пристанището, толкова по-зле се чувствам заради провала на плана за бягство от Алкатраз. Капитан Джейк ми се стори напълно доволен от положението си на поробен слуга. Дали има някаква вероятност да захвърли единственото, което го държи жив, и да рискува живота си, за да спаси хората, откарани от него към тази участ?
Възможността да го стори, е малка. Но пък е човек, а хората понякога правят и такива работи.
По-вероятно е обаче цял ден да обръща чаша след чаша, а когато скорпионите отлетят на своята мисия, той вече да се е докарал до ступор, тласкан от вина.
Всичко това ми идва нанагорно. Мама и Пейдж ми идват в повече. Мечът и Клара, и всичките онези хора в Алкатраз…
Изтиквам тези мисли в тъмницата в главата ми и наум натискам с все сили, за да затворя вратата. Там вече съм набутала цял свят. Не мога да си позволя да я отворя заради сериозната опасност да ме смаже всичко, което ще се изсипе отвътре. Някои от приятелките ми в Предишния свят имаха психотерапевти. Цялата кариера на такъв терапевт няма да стигне да разплете каквото държа в тайната тъмница.