Маделин ни обикаля в бавен кръг. Трябва да призная, че изглеждаме като близначки. Косата ми е подрязана до рамото, както на Анди, и е наплескана с толкова много лак, че е нужен ураган, за да отклони и едно косъмче от еднакво накъдрените ореоли около главите ни.
— Миглите са чудесна идея — отбелязва Маделин.
Носим шокиращо дълги фалшиви мигли с краища, потопени в сребро. Съмнявам се, че Уриил би си ме спомнил от кратката ни среща в подземието на гнездото, но е успокоително да знам, че в момента дори собствената ми майка не би ме познала.
Маделин довършва огледа и кима.
— Елате с мен, момичета, вие ще поемете следващата смяна при архангела.
50
Апартаментът на Уриил е възхитителен. Дневната е огромна — такива помещения човек вижда само в холивудските филми. Две от стените представляват грамадни прозорци и разкриват поразителна 180-градусова панорама към океана. На хоризонта се кълби стена от мъгла, вие се и се търкаля над водата. Гледката направо спира дъха и, зяпнала, забавям крачка, щом токчетата ни стъпват на плюшения килим.
— Насам, момичета — подканва ни Маделин. Тя отива до гигантско бюро, поставено в единия ъгъл на стаята, отвъд тапицираните с кафява кожа дивани и кресла. Посочва ни да застанем от двете страни на бюрото, до стената. — Докато архангелът е в апартамента си, вие стоите на тези две места. Не мърдайте, освен ако той не ви нареди да се преместите. Не се дръжте като статуи — бъдете статуи. Позволява ви се да дишате, но нищо повече. Ясно ли е?
Отиваме на местата си. Едва забележима лентичка тиксо на пода отбелязва къде точно да застанем.
— Вие сте живо изкуство. Вие сте трофеите на архангела и ще останете от двете му страни, докато седи тук.
Заемаме местата си. Маделин заема горда поза, изпъчва гърди, отпуска едното рамо и подчертава извивките си, за да ни покаже как трябва да изглеждаме. Имитираме я. Тя се приближава и ни намества, поставя ръка на бедрото ми, накланя ми главата, оправя ми прическата. Виждала съм магазинери да се държат така с манекените си.
— Когато архангелът излиза от апартамента, тръгвате с него. Заобикаляйте в синхрон бюрото и всички други препятствия. През цялото време вървете две стъпки зад него. Ако се окаже, че изоставате, не тичайте. Лекичко ускорете ход, докато го настигнете. Изяществото преди всичко, дами. Животът ви зависи от това.
— А ако се наложи да отидем до тоалетната? — пита Анди.
— Ще стискате. На всеки няколко часа ви се полага кратка почивка за храна и посещение на тоалетната. По време на почивките някой от екипа ни ще идва при вас да ви нахрани и да освежи прическите и грима. Понякога и архангелът сам ще се сеща да ви даде почивка преди някоя дълга среща. Умее да се държи и добре с питомките си, стига те да правят точно каквото им е наредено… — Тонът на началничката ни подсказва, че това е предупреждение, а не успокоение.
Маделин отива до отсрещната страна на бюрото и ни оглежда критично, както стоим в неестествените си пози. Кима и ни отпраща да изприпкаме до тоалетната. Връщаме се и заемаме позите без нейна помощ. Тя ни оглежда отново и донаглася някоя и друга дреболия.
— Късмет, дами.
Тонът й е мрачен. Обръща се и излиза от апартамента.
Стоим неподвижно почти час, преди вратата да се отвори. Предостатъчно време да започна да се тревожа за всички възможни причини Уриил да ни иска тук. Преполовявам поредния зле скроен, малоумен план, който подлага на риск не само моя живот, но и живота на всички останали около мен. Как да се измъкна и да намеря Пейдж, докато служа за украса на архангела?
Минутите се влачат и ние двете се отпускаме посърнали. Ала веднага щом отвън се разнасят гласове, забелязвам с ъгълчето на окото си, че Анди се оживява не по-малко от мен. Сърцето ми блъска с такава скорост, че на практика виждам как пърха в гърдите ми.
Вратата се отваря широко и в апартамента влиза Уриил. Дружелюбната му усмивка изглежда искрена и достига до очите. В сиянието на океана, нахлуващо през прозорците, крилата му отново са белезникави. Онова, което на пристана на Алкатраз ми се стори налеп от мрак, на тази розова светлина прилича на топъл оттенък. Отразеното във водата следобедно слънце вероятно придава топлота дори на убиец като архангела. Нищо чудно защо всичко живо иска да живее в Калифорния.