Маделин и помощниците й поставят черна боа от пера върху крилата на Уриил, така че бялата тъкан да надзърта между процепите в перата.
— Какво правите? — пита архангелът раздразнено.
Маделин се взира ококорено в асистента му, смразена от ужас, понеже негова светлост се е обърнал направо към нея. След това се покланя и се опитва да потъне вдън земя.
— Ами нали искате да се маскирате, Ваша Светлост?
Започвам да подозирам, че само към Вестителя се обръщат с такава титла и тези подлизурковци наричат така архангела, за да му се подмажат.
— Ще нося маска и покривало за крилата, но желая да ме разпознават, дори отдалеч. От анонимност се нуждаят обикновените гости. Да ти приличам на някой от простолюдието?
— Нищо подобно, Ваша Светлост! — От ужас Маделин направо е останала без дъх. Тя и хората й смъкват черната боа и тънкия плат с треперещи ръце. — Веднага се връщаме с по-подходящ костюм!
Те се изнасят, а подире им се сипят пера.
— Моите извинения, Ваша Светлост — покланя се асистентът.
— Вероятно е твърде много да се иска от тях и ум.
Двамата се впускат да обсъждат виното и алкохола. Ако се съди по описанията, май са ограбили всички барове в района на Залива, за да осигурят снабдяването на ангелите с напитки тази нощ. Отново ми хрумва, че ние сме във война, но те не са. За тях ние, хората, сме само случайна пречка.
При все нападението ни върху предишното им гнездо, те се интересуват повече от пиене и карнавали, отколкото да се защитят от хората. Разбира се, вбесяващата им самоувереност допълнително се подхранва от факта, че на практика всички ангели бяха само ранени и ще се възстановят напълно, ако вече не са се оправили.
Дискретно потривам пръсти в плата на бедрото си, където би се намирал моят меч с мече. Тъканта ми се струва тъничка и не прикрива нищо.
Не след дълго Маделин влиза отново в апартамента на Уриил с целия си екип и с все подвижна закачалка с костюми от трийсетте години на двайсети век, претъпкана с бляскава перушина. Захващат се за работа по архангела.
Накрая той се оказва облечен в бял костюм с крила от бляскаво злато и подходяща маска — по-скоро корона, отколкото прикритие за лицето. Продължава нагоре над челото му, придава му няколко пръста допълнителна височина и се извива около очите, без на практика да скрива чертите му.
Уриил се поглежда в огледалото в цял ръст. Нарежда на мен и Анди да застанем зад него. Гримът ни е бил освежен и сега носим блещукащи тюлени крила, по-скоро на феи, отколкото ангелски. Ние сме идеалните аксесоари към костюма на архангела.
Вече разбирам защо искаше дребни брюнетки. Нашите малки телца му придават още повече обем. Крилата му изглеждат гигантски, ръстът му — безконечен. Ние сме черният копринен фон на неговите златни и диамантени регалии.
Пристигаме точно за началото на приема. Крилати мъже и очарователни жени се смесват по многоетажната тераса и на голф игрището под нея. Факли и клади сияят на фона на златния блясък на небето преди залез и озаряват терена.
Гроздовете цветни фенери се люлеят на вятъра като привързани балони. Тук-там по поляните са наредени високи маси от бистро. Украсени със спираловидни панделки в златно и сребърно и с бляскави конфети, те подчертават карнавалната атмосфера на цялата сцена.
Прибоят се блъска в скалите на ръба на голф игрището, а вълните нежно плискат на плажа от другата страна. Ритъмът на океана елегантно се слива с мелодията, изпълнявана от струнен квартет.
Поглеждам към океана и се чудя как ли се развиват плановете за бягство от Алкатраз. Дали Съпротивата е тръгнала натам? Дали капитан Джейк ще стане от креслото и ще постъпи както е редно? Плъзвам поглед по бляскавата, главозамайваща тълпа и се чудя как ли се очаква да открия сестра си тук.
Уриил сияе и очевидно е в стихията си, докато приветства последователите си. В началото Анди и аз вървим точно две крачки зад него, но след известно време тълпата се сгъстява и разполагаме с място да застанем само на крачка отзад. Става малко по-трудно, когато той се отправя през моравите на игрището за голф. Нищо не кара момичетата да се чувстват по-тромави от затъващи в трева токчета.