Ама тъй си е, самата истина!
Чудя се какво ли би казал Рафи за това парти.
Преди Уриил да успее да продължи разговора, в него се намесват още неколцина и той се връща към раздаването на приветствия и разтягането на устните си в прекомерно заслепяваща усмивка.
Краката вече ме болят, а партито тепърва започва. Имам чувството, че пръстите ми са попаднали в менгеме и то се затяга с всяка изминала минута, а в петите ми се забиват електрически бормашини.
Фантазирам си как се отдалечавам в тълпата и изчезвам сред ангелите. Дали е възможно да се оттегля настрани и да се изпаря?
Тъкмо си го помислям и откъм плажа се разнася женски писък, последван от неестествено ръмжене. Пронизителният звук бързо потъва в рева на вълните, разговорите и музиката.
Анди и аз се споглеждаме за миг, преди да се върнем към огледалните си пози. Превръщаме израженията си в лица на манекени — пластмасови и празни. Но съм сигурна, че ако някой наистина се вгледа в нас, ще види трескав страх в очите ни.
Уриил си проправя път към самоделната сцена в периферията на купона. Докато напредва между гостите, поглежда към някого за секунда повече от необходимото. Дори не съм осъзнала колко внимателно го следя, докато не забелязвам тази промяна в поведението му. Раменете и изражението му застиват на автопилот, докато умът му се превключва на друга вълна.
Промяната е добре прикрита, положително никой друг не я е забелязал, освен евентуално Анди, която следи архангела не по-малко внимателно от мен.
Уриил гледа много едър ангел из външния пръстен на тълпата. Снежнобелите му крила са поръсени със златни пера и носи съответстваща златна маска на очите. Изглежда ангелски във всяко отношение, като изключим презрителната извивка на устните му.
Леко е разтворил снежнобелите си крила, сякаш не е съвсем сигурен, че мястото му наистина е тук. На едното крило има отрязани с ножица пера — следа, завинаги отпечатала се в паметта ми.
Белиал.
От видеозаписа, който ми показа Доктора, разпознавам и двамата придружаващи го ангели. Крилата им са в бляскаво бронзово и медно, но съм готова да заложа следващия си обяд, че всъщност под костюма си единият има ръждивокафяви пера. Защото това е Ръждивия, похитителя на малки момиченца.
Стисвам автоматично юмруци и се налага да ги разтворя със силата на волята си.
Белиал и Уриил си разменят погледи. Демонът кимва съвсем лекичко на архангела. Той отклонява очи, без да отвърне на поздрава, но се усмихва ослепително на следващия гост и видимо ми се струва по-спокоен.
Оглеждам набързо кръжеца около Белиал. Разбира се, никъде в морето от ангели не забелязвам Пейдж, Рафи — също. Не съм сигурна дори дали вярвам на твърдението на Доктора, че сестра ми е привлечена от Белиал, но очевидно сърцето ми му се доверява.
Уриил навлиза сред поредната група воини. Тези тук са част от поклонниците на „Ваша Светлост“. Навсякъде — усмивки и пърхане с крила. Докато архангелът си проправя път сред множеството маскирани и костюмирани ангели, един привлича вниманието ми.
Той е воин с присъщите за този вид широки рамене и телосложение на Адонис. Неговите крила са бели, обсипани с блещукащо на лунната светлина сребро. Подходяща, богато украсена с пера маска с криволици и спирали покрива всичко, освен очите и устата му. Дори челото на ангела е отчасти скрито под разрешената тъмна коса.
Самата му поява е достатъчна да забравя за обувките, които ми стискат на пръстите, за твърде гъстата тълпа и дори за чудовищния политик. Нещо в този ангел ми се струва познато, макар да не отгатвам точно какво. Навярно гордата поза на вирнатата глава или начинът, по който разцепва тълпата с абсолютна самоувереност, сякаш се предполага, че е естествено всички да му правят път.
Той не наблюдава Белиал повече от останалите, ала се мести, когато демонът се придвижи, и спира едновременно с него.
Този воин поглъща цялото ми внимание, заета съм да търся и най-малкото доказателство, че наистина е Рафи. Ако се намирахме сред тълпа обикновени мъже, щеше да е лесно, понеже би изпъквал сред тях като бог. Такъв ми бил късметът да сме наобиколени от ходещи планини от мускули и онзи тип мъжественост, за която си умират жените навсякъде по света. Много лошо, че около тези тук има голяма вероятност наистина да умреш.
Настоятелният ми оглед сигурно е задействал шпионското му сетиво, понеже ангелът на свой ред поглежда към мен.