— Толкова дълго сме чакали! Толкова дълго позволявахме на маймуните да гъмжат по тази прекрасна земя, оставяхме ги да вярват, че във вселената те са най-любимия вид на Бога. Те все още не разбират, че им е била предоставена безпрецедентна свобода да властват над Земята толкова време. От арогантност и глупост дори не осъзнават, че няма друга така малоумна раса, която да превърне в свой дом легендарно бойно поле!
Тълпата избухва в кикот и подсвирквания.
Уриил се усмихва на гостите си:
— Но аз ви нося изумителни новини, братя и сестри. Новини, които ще поставят на мястото им човеци като този. Новини, които ще ни позволят да ги накажем с Божията благословия!
Тълпата затихва.
— Чули сте слуховете — продължава архангелът. — Чували сте за съмненията. Дошъл съм да ви кажа, че са истина. Знаменията са тук. Имаме твърдо доказателство за причината Гавраил Вестителя да ни доведе на Земята!
Публиката започва да мърмори очаквателно.
— Няма нужда да се чудим оттук насетне, братя и сестри. Няма нужда да се караме и да обсъждаме дали това е учение или схватка с Падналите, или просто поредното предупреждение към хората, които ни замерват с камъчетата и скалите си… — той поспира за драматичен ефект.
Публиката се смълчава.
Уриил плъзва поглед по ангелите.
— Библейските скакалци са тук!
Бръмченето на шепота бързо прераства във възбуден рев.
Архангелът оставя виковете да се усилят, преди да вдигне ръце, за да ги усмири.
— Както мнозина от вас знаят, част от работата ми е да посещавам Преизподнята. Вчера отворих Бездънната пропаст. От нея се издигна черен дим и затъмни слънцето и въздуха. И от дима върху земята се спуснаха скакалците. Точно както е предсказано, лицата им бяха лица на хора и имаха опашки на могъщи скорпиони. Хиляди и хиляди бяха. Изливаха се в небесата!
Като по даден знак всички ангели в тълпата се обръщат в една и съща посока и се взират в небето. Забелязвам тъмния облак на хоризонта, още преди да чуя звука, който са доловили и те.
Облакът се взривява, от него бълва още по-плътен мрак и нараства стремително. Басовото бръмчене бързо се превръща в гръмотевичен рев.
Чувала съм го и преди.
Шум от рояк скорпиони.
Всички са се смълчали и стоят вцепенени, загледани в кълбящия се облак, устремен към нас.
Уриил вдига ръце, сякаш се готви да прегърне тълпата.
— Имаме своето потвърждение, братя и сестри. Онова, което очаквахме. Онова, за което сме били родени. Онова, заради което живяхме, дишахме и мечтахме, най-сетне е тук! — Гласът му отеква като тътнеща заповед в главата ми. — Ще бъдем като…
Богове.
— … героите от Древността! — Той си поема дълбоко дъх. — Най-сетне! — Втори път вдишва дълбоко и издува гърди от задоволство. — Време е за Съдния ден! Легендарният апокалипсис НАСТЪПИ!
55
Докато всички, втрещени, се опитват да проумеят словата му, ордата от скорпиони скакалци връхлита към нас.
Копнея да извикам, че Уриил лъже. Че скорпионите са негови творения, не библейските скакалци. Но изпускам възможността си, понеже тълпата полудява.
Воините вдигат мечове и започват да ги размахват към небето. Надават войнствени викове, които разтърсват здрача.
Крилата им се разтварят и изригват изпод покрилите ги калъфи.
Внимателно натъкмените от Маделин наметки с перушина се разхвърчават навсякъде. Пайети и пух се носят по вятъра и се реят като сцена от старовремски парад с конфети.
Отстъпвам назад, копнея да изчезна. По ирония Анди прави същото, така че продължаваме да изглеждаме синхронизирани кукли.
Жаждата за кръв пулсира наоколо като струи разпръснат феромон. Въздухът е натежал от нея и се сгъстява все повече.
И тогава се случва най-ужасното.
До нас на сцената един воин сграбчва дилъра на ангелски органи и го вдига над главата си. Мъжът се гърчи като дете, а очилата му падат. Ангелът го мята в тълпата.
Стотици ръце сграбчват нещастника и го придърпват в завихрения център на ангелската гмеж. Мъжът пищи и пищи, и пищи…
Множеството се блъска в стремежа си да се докопа до нещастника. От мястото, където е паднал, се разлетяват кървави парчета плат и по-големи, влажни късове — за тях не искам дори да мисля.
Воините ангели беснеят и крещят, и неуморно се блъскат един друг, докато ликуват заедно с онези, които разкъсват дилъра и го давят в изблик на насилие.