Тълпата е прошарена от хора.
От мястото ми те изглеждат още по-мънички и ужасени, вече осъзнали какво се случва. Повечето са жени и те са особено уязвими в оскъдните си рокли и на токчета.
Скорпионите тътнат над нас и затъмняват небето при прелитането си. Вятърът набира сила от безбройните крила и се смесва с крясъците на тълпата. Трескавата енергия развихря жаждата за кръв на пияните воини.
Човеците се паникьосват и побягват.
И като котки, чиито инстинкти се задействат от бягащата мишка, воините им се нахвърлят.
Настава касапница.
Попадналите в капан в средата на тълпата, няма накъде да бягат, макар да се опитват. Твърде претъпкано е, та ангелите да използват мечовете си. Те посягат към хората с голи ръце.
Писъци изпълват нощта, когато ядрото на тълпата се скупчва плътно, а краищата й се разпиляват и хората се втурват в бягство. Ангелите видимо се наслаждават на преследването, понеже оставят жертвите си да се отдалечат из голф игрището, преди да ги връхлетят.
Един воин забива юмрук в корема на някакъв сервитьор и изтегля оттам купчина кървави конци — това могат да бъдат единствено вътрешностите му. Увива ги около пищяща жена — същинска изискана огърлица. Ангелите около него одобрително се разкрещяват и размахват юмруци към небето в луд възторг.
От сцената виждам ясно цвета на кръвта, която пръска над тълпата в нескончаемо кръвопролитие.
В паниката си Анди пищи. Обръща се и побягва, скача от естрадата и се втурва в нощта.
Инстинктите ми крещят да сторя същото, но на подиума не е така претъпкано и тук е най-безопасното място от целия район, който виждам. Да съм на сцената по време на бунт е все едно да съм под невероятно мощен прожектор, когато всяка клетка на тялото ми копнее да се скрие в мрака.
Дори Уриил изглежда изгубил ума и дума. Трескавото въртене на главата му и напрежението, изписано на лицето му, когато се обръща да поговори с асистентите си, ми подсказват, че това не е част от плана.
Имал е намерение тази нощ да напие всички и да ги натопорчи достатъчно, за да нарушат табутата си.
Но очевидно не е очаквал да се развихри касапница. Ако беше боец, а не политик, навярно щеше да предугади реакцията на гостите си. Щеше да знае, че тънкият пласт цивилизовано поведение просто очаква извинение да бъде свален.
Тук-там из тълпата ангелите, които не се блъскат един друг в надпревара да си хванат човек, започват да се бият помежду си.
Партито прераства не само в клане, но и в пиянско сбиване. Част от воините излитат във въздуха, за да си отворят повече пространство, и хаосът се разгръща в три измерения.
56
Периферното ми зрение проследява движение, едва сега привлякло вниманието ми. Някой бърза през тълпата и се насочва право към сцената.
Старая се да не допусна въображението ми да се хвърля натам, накъдето му се иска. Но не съумявам да се сдържа. Обикновено не се надявам на чудо за изпадналата в беда дама, но все едно каква е вероятността, моментът е направо фантастичен Рафи да дойде и да ме отнесе в небесата.
Само дето това не е той.
Белиал е. Гигантските му рамене се врязват през хаоса, докато си проправя път напред. Взирам се в тълпата зад него в търсене на Рафи, но не забелязвам и следа от него.
Едва не се разплаквам от разочарование.
Трябва да намеря начин да се измъкна.
Самостоятелно.
Има много разсейващи елементи — това е хубаво. Навсякъде гъмжи от ангели, готови да убиват — това е лошо.
Горе-долу дотам успява да стигне вцепененият ми мозък.
Белиал се покатерва на естрадата и си проправя път през ангелите, наобиколили Уриил.
Връхлитат ме писъци, викове и смрад на кръв. Умът и мускулите ми искат да се предадат и се налага да вложа и последната капка сила, за да не скоча като Анди в смъртоносната тълпа. Единствената ми възможност е да остана тук горе, докато ангелите не ме връхлетят — иначе ще се наложи да побягна насред касапницата и да се надявам да се измъкна, въпреки че съдбата е срещу мен.
Никога не ме е сполитал панически пристъп и се надявам това да не се случи и сега. Но осъзнавам болезнено колко крехко и несъвършено същество съм, в сравнение с тези полубогове. Да не би за миг да съм си помислила, че мога да имам свои цели сред тяхната гмеж? Че е по силите ми да победя някой от тях? Аз съм малка и незначителна, едно нищо. Според законите на природата би следвало да пълзя под масата и да плача за мама.