Скача от сцената и разперва крила.
Рафи подскача и се вкопчва в крака му. Дръпва го и така го спира да не излети. Кани се да си вземе обратно крилата.
Събувам си обувката, готова да се хвърля в боя и да му помогна.
Но преди да помръдна, окървавеният ангел, когото изритах от сцената, успява да се покатери обратно от кипналото море тела.
Леле колко ядосан изглежда!
Токчето ми го е улучило в носа и сега изглежда взривен насред лицето му. Доскоро веселяшката му маска вече е извадена от филм на ужасите.
Отстъпвам и поглеждам бързо към Рафи. Той дърпа с цялата си мощ, за да удържи Белиал да не отлети. Това е идеалният момент да си върне крилата. Кой би подложил на съмнение поредния акт на брутално насилие сред много други? Вероятно втори път няма да му се отвори такава добра възможност.
Рафи се обръща към мен и погледите ни се срещат.
Вятърът духва кичур коса в лицето ми и издува разцепената пола около краката ми.
Не съм сигурна кое е по-ужасното — че найлоновите ми чорапи се виждат чак до горния си ръб или че крилцата ми на фея пърхат от вятъра точно преди схватка.
Противникът ми вдига юмрук за удар и вероятно ще ме остави на място, ако улучи.
Приготвям се за отбрана и мушване с ножа. Казвам си, че мога да победя, но няма как да избягам от факта, че само ще отлагам неизбежното. Наясно съм кога врагът ме превъзхожда.
Юмрукът полита към мен.
Преди да реагирам, ударът е отбит от рамо, масивно колкото на противника ми. Рафи блъска ангела достатъчно силно да го просне по гръб и онзи не помръдва повече.
Белиал, изправен на пръсти на ръба на сцената, ни наблюдава с кървавата си усмивка, сякаш гледката му се харесва.
Скача във въздуха.
На гърба му прекрасните снежнобели крила на Рафи пляскат с все сила. Един път. Втори път. Махат ни елегантно за сбогом.
Гигантският демон изчезва сред пърхащата наоколо тълпа, въртяща юмруци.
58
С един замах Рафи смъква смокинга на нападателя ми и ме замята с него. Покрива цялата горна половина на тялото ми, включително главата. Мога да надзъртам през цепката на яката, както се крия под огромното сако.
Топла ръка ме прегръща през рамото като щит и ме обръща към едната страна на подиума.
— Не се отдалечавай от мен — разнася се над главата ми познат шепот.
Независимо от врясъците на тълпата и рева на вълните, гърдите ми се стоплят от самия тембър на този глас.
Вдигам глава да кажа нещо, но Рафи слага пръст на устните си и шепне:
— Не говори. Отвориш ли си устата, само ще ми съсипеш фантазията, че спасявам невинна дама в беда.
Толкова съм облекчена, че и бездруго като нищо ще се разсмея истерично, ако взема да отворя уста.
Полезрението ми се смалява до цепката между реверите на смокинга. Пристъпвам в топлината на пашкула му. Рафи ме притиска здраво към себе си, насочва ме и ме прикрива с тялото си. Крача до него и се опитвам да стана невидима.
Слизаме четири стъпала надолу и нагазваме в кипналото море от насилие.
Започват да ни блъскат, веднага щом се озоваваме на земята. Стискам по-здраво ножа си и се старая да съм нащрек за всичко, което може да ни връхлети. Рафи решително разбутва тълпата и я разхвърля по много доминантен начин. Прикрива ме зад гърба си, докато разорава побойниците пред нас.
Приближаваме края на най-гъстата тълпа, но все още ни предстои да си проправим път през част от нея, за да стигнем до откритото пространство. Прекрачваме трупове; старая се да не гледам надолу.
Повечето присъстващи са твърде погълнати от своите схватки, за да се занимават с нас. Сега се водят предимно битки ангел срещу ангел, но все още на земята има отделни хора с ръце, вдигнати за защита от валящите ритници и юмруци. При тази гледка някои воини клатят отвратено глава, но това не е особена утеха. Част от мен иска да се нахвърли срещу ангелите нападатели, друга част — да побегне и да се скрие.
Рафи ме влачи твърде бързо, за да умувам по въпроса. Не виждам кой знае какво в масата от тела и се блъсвам в него, когато той внезапно спира.
Намираме се в покрайнините на тълпата и повечето сбивания са останали зад гърба ни. Пред нас са скалите, които рязко пропадат към тъмния плаж. Между нас и свободата стои само поредният въргал.
Двама ангели се бият, а други двама се обикалят в кръг. Никой от четиримата не е извадил меча си. Тези побои не са повод за нанасяне на рани, поне не един на друг. По-скоро воините приличат на пияни викинги с адски свирепа жилка, която Уриил си мислеше, че ще овладее.