Отблизо мечът му не е толкова опасен, но пък Рафи е принуден да лети в неудобна поза, за да избегне нанизването на крилото си на острието. Клатушкаме се във въздуха, съвсем ниско над черните вълни.
Рафи ме държи здраво с една ръка, а с другата се отбранява от ангела, който се опитва да го удари.
Навеждам се и сграбчвам дръжката на меча. Нямам шанс да измъкна оръжието от ръката на противника ни, по-скоро се стремя да му отвлека вниманието от схватката с Рафи. И ако наистина извадя късмет, нищо чудно дори да убедя меча му, че го държи някой, който няма право.
Боричкаме се във въздуха, пропадаме тромаво, после набираме малко височина, клатушкаме се и се въртим нагоре-надолу над водата. Успявам да стисна дръжката на меча с две ръце. Не ми се удава да го изтръгна от хватката на ангела, но поне го накланям.
И тогава мечът натежава — става толкова тежък, че китката на ангела поддава.
— Не! — виква той. В гласа му отеква истински ужас, понеже оръжието заплашва да се изплъзне от хватката му.
Рафи го удря с юмрука на свободната си ръка. Ангелът полита заднешком.
Мечът му пада. И изчезва във водата.
— Не! — крещи противникът ни отново, с ужасено недоверие в погледа, втренчен в тъмната вода, където потъна мечът му. Едва ли разполагат с ангели-водолази, натоварени да вадят оръжия и други ценности от дъното на океана.
С изкривено от кръвожадност лице, ангелът надава боен вик срещу нас. След това ни се нахвърля.
Още два ангела се появяват от гъстата мъгла.
Нищо учудващо, предвид целия шум, който първият вдига, но сърцето ми потъва в петите при вида им.
И тримата ни нападат. Рафи се завърта и полита към откритото море.
Няма начин да ги надбяга, докато му тежа и го забавям.
— Пусни ме! — прошепвам в ухото му.
Той ме притиска още по-здраво, сякаш и дума не може да става за такова нещо.
— И двамата ще сме в по-голяма безопасност, ако съм във водата, вместо да ти тежа в битка!
Той продължава да ме стиска.
— Умея да плувам, Рафи! Не е голяма работа.
Нещо едро се блъсва в нас изотзад.
И ръцете на Рафи се разтварят от удара. Оттласквам се от него.
Онзи първи миг от падането е досущ като на забавен кадър, когато всички усещания се усилват до крайност. Чисто инстинктивна реакция за оцеляване ме кара да размахам ръце и да се хвана за първото, което докопам.
Едната ми ръка напипва само въздух. Другата сграбчва върха на покрито с перушина крило.
Увисвам с цялата си тежест на крилото на ангела, той се завърта и изгубва контрол. Канализирам в хватката и последната капка от паниката си.
Цопваме заедно в океана.
60
И последната клетчица в плътта ми замръзва, после всичките избухват в ледени шрапнели. В цялото ми тяло боцкат и се сблъскват ледени игли. Или поне така го чувствам.
Най-силно е усещането, когато водата покрива и главата ми, сякаш темето ми е последният бастион на топлина в тялото. От шока в гърлото ми напира писък, но дробовете ми са толкова замръзнали и свити, че не съм в състояние да издам и звук.
Вълнението ме преобръща в мрака, а аз потъвам като гюле. Изгубвам всякакъв ориентир за положението на тялото си и посоката на движение.
В крайна сметка въртенето спира, но пък, когато го овладявам, вече не съм сигурна накъде е повърхността. Гърча се цялата, докато хронометърът на въздуха в дробовете ми тиктака усилено.
Никога не съм и допускала възможността да объркам горе и долу, но без гравитация и светлина, просто няма начин да отгатна коя посока накъде е. Ужасявам се от необходимостта да направя избор.
Покрай мен преминават мехурчета и ме сполитат мисли как ужасяващи твари прииждат към мен от водните дълбини на ада. В огромния ковчег на обгръщащото ме море се изсипват всички онези полусънни нощи, когато майка ми тананика в тъмното и обрисува образи на демони, които ме завличат в ада. Онова там не са ли тъмни силуети, цепещи водата, или…?
Я зарежи.
Въздух! Плувай. Мисли!
Няма време да потъвам във въртопа на безсмисления ужас, той и бездруго няма да ми помогне с нищо.
Мехурчета.
Те носят важна вест.
Мехурчетата не се ли издигат нагоре?
Вдигам ръка към устата си, за да ги усетя и изпускам ценна глътка въздух от пламналите си дробове. Мехурчетата ме гъделичкат при издигането си покрай лицето и ухото ми.