Тежко падане разплисква водата.
Преплетени крила и крайници разцепват хоризонтално повърхността и прорязват канал в морето.
Рафи и двамата ангели, вчепкани в ръкопашен бой. Въртят се и продължават да се бият, докато цепят вълните.
Не след дълго се разделят и безцелно хабят енергия да пляскат и да вършеят удавнически. И двамата ангели от противниковия лагер са с извадени мечове, което още повече затруднява плуването им. Държат се за мечовете, докато разплискват водата с мокрите си, безполезни крила.
Рафи не се справя по-добре. Кожестите му крила отърсват течността по-добре от оперението на ангелите, но са големи и тромави, и той очевидно си няма представа как да плува с тях. Може би в рая няма океани.
Насочвам се към него.
Единият ангел изтърва меча си и крещи от болка и разочарование. Вероятно го е стискал до последно, но е трудно да останеш на повърхността, докато прибираш меч в канията му и още по-трудно — да плуваш с острие в ръката.
Вторият ни противник се клати на повърхността в опит да остане над нея, вкопчил здраво ръка в меча си. При третото му потъване върхът на острието се завърта надолу, сякаш то е станало твърде тежко за него. Главата на ангела се подава над вълните и той стене: „Не, не, не!“ с истински ужас.
Върхът на острието цопва във водата и изчезва. Мечът на ангела е взел решението вместо него.
Като изключим другарите от ятото, не бих се учудила ангелите да се сближават единствено с мечовете. Това връща спомените за потреса и мъката на Рафи, когато мечът му го отхвърли.
Плувам по-бързо. Или поне опитвам. Студът ме е вцепенил и разтреперил, вече трудно приемам, че владея тялото си.
И тримата едва се крепят на повърхността. Чудя се колко ли ще издържат.
Точно преди да стигна пред крилата на Рафи, му подвиквам:
— Рафи, спри да се мяташ!
Той се обръща към мен.
— Овладей се, идвам да ти помогна!
Чувала съм, че повечето жертви на удавяне не успяват да се вземат в ръце. Изисква се да наложат волята си върху всичките си инстинкти за оцеляване, за да спрат да пляскат и да се оставят да потънат безпомощно. Нужно е неимоверно доверие, за да повериш спасението си на някой друг.
Рафи сигурно притежава невероятна сила на волята, понеже незабавно спира да вършее. Леко мърда с ръце и крака, но не достатъчно, че да остане на повърхността.
Започва да потъва.
Устремявам се напред е цялата бързина, на която съм способна.
Главата на Рафи потъва под водата, преди да успея да го достигна. Тегля го нагоре, но гигантските му крила са огромен проблем и вместо това той ме завлича надолу.
Потъваме и двамата.
Въпреки това, той не започва да се мята. Изумена съм колко желязна воля е нужна, за да преодолее повелята на инстинктите си. И колко доверие.
Под водата не мога да му кажа да сгъне напълно крилата си, за да намали площта им. Трескаво се пресягам към крилото му и го бутам.
Рафи ме разбира и здраво притиска грамадните ципи към тялото си. Изглеждат леки и тънки като въздуха. Ако знаеше как да ги използва във водата, сигурно щеше да плува като скат.
Ритам и дърпам с все сили, и успявам да ни изкарам на повърхността. Не съм супер яка плувкиня, но — като повечето деца в Калифорния — съм прекарала достатъчно време в океана да се чувствам добре в него. С кухите кости на Рафи и всичко останало, което го прави толкова лек, той не представлява сериозен товар.
Залива ме облекчение, когато главите ни се подават над повърхността и вече можем да дишаме. Плувам с една ръка, преметната през рамото и гърдите на ангела, за да държа устите ни над повърхността.
— Шавай с крака, Рафи. Не спирай да риташ!
Краката му са като мощна перка. Щом веднъж потегляме, влизаме в равномерен ритъм и се отдалечаваме с добра скорост от мятащите се ангели.
Онзи, когото порязах, още се крепи едва-едва на окървавената вода, недалеч от другите двама. Не знам какви ще са последствията от сбиване между банда ангели и пасаж големи бели акули, но се радвам, че с Рафи няма да сме достатъчно близо да видим с очите си.
А понеже ангелите определено са нашественици на територията на акулите, залагам на акулите. Кой казва, че ангелите не умират?
Тримата ни противници бързо изчезват в мъглата и за излизането ни на брега разчитам само на невероятния инстинкт на Рафи за посока.
Чувала съм, че водата в южната част на щата била топла, но никой не е посмял да твърди подобно нещо за водата в Северна Калифорния. Не сме точно в Аляска, но е достатъчно студено да получа хипотермия или поне имам такова чувство. Никога не съм виждала сърфист да влиза в океана без неопренов костюм. Но тялото на Рафи е топло дори в ледената вода и подозирам, че именно неговата топлина ми спасява живота.