Когато се уморяваме, почиваме под разтворените му крила. Водоустойчивите ципи ни държат на повърхността, без да полагаме никакви усилия.
Приближаваме брега. Вълните се обръщат на бяла пяна и ни търкалят нестабилно. Преценяваме го така, че да се гмуркаме под водата при прииждането на по-големите и да се подаваме, когато вълните се поуспокоят.
Успяваме да използваме прибоя, за да излезем на плажа. Отпълзяваме само колкото да сме далеч от мощния прибой, преди да рухнем върху купчина мокри коси и дрехи.
Надигам глава да се уверя, че Рафи е добре.
Той жадно гълта въздух и се взира право в мен с толкова настоятелен поглед, че направо не си намирам място.
Мъча се да кажа нещо. Всъщност не сме говорили, откакто той излезе за операция от хотелската ни стая в старото гнездо. Оттогава насам се случиха много неща. Допреди няколко часа дори ме мислеше за мъртва.
Отварям уста да кажа нещо значимо и запомнящо се.
— Аз…
Не се чува нито звук.
Посягам с мисълта поне да се хванем за ръце, искам да го докосна. Но пръстите ми са се оплели във водорасли, които инстинктивно изтърсвам. Те цопват върху лицето на Рафи с влажно пльокване, и оттам се хлъзват долу на пясъка.
Ангелът се търкаля по плажа в пристъп на беззвучен кикот.
Смехът му е слаб и не му стига въздух, но все пак никога не съм чувала по-прекрасен звук. Пълен е с топлина и искрено веселие, каквито притежава само жив, дишащ, ъъъ, човек.
Рафи се пресяга и ме хваща за ръката. Придърпва ме към себе си по плажа. Роклята ми се набира — повече пясък, отколкото плат, но не ми пука.
Ангелът ме притегля в обятията си и ме прегръща силно.
Рафи е единственият източник на топлина в море от лед. Да съм в прегръдката му, е равносилно да се прибера в дома, какъвто никога не съм имала. Той още пъшка с тътнещ в гърдите смях. Кискам се в синхрон с него.
Междувременно обаче настроението се променя. В гърдите на Рафи продължават да клокочат спазми, звучат досущ като тих смях, но не са. Той ме притиска толкова силно, че ако армия скорпиони ни връхлети и се опита да ме измъкне от обятията му, няма да успее.
Милвам го по главата и му повтарям утешителните слова, които той ми шепнеше последния път, когато бяхме заедно.
— Ш-ш! — казвам му аз. — Тихо. Тук съм!
Рафи е горещ като следобедно слънце в летен ден.
Притискаме се един към друг в малката ни вселена от топлина. От чудовищата на нощта ни скриват кълбата мъгла около нас и разпененият прибой, който блъска под краката ни.
62
Успяваме да се доберем до плажна вила в редицата къщи, скрити в мъглата. В Предишния свят това каре беше сравнително недалеч от водата, но все пак не се водеше „плажна собственост на първи ред“. В Ангелския свят вилите са затънали в море от смет и са най-близките до водата. Много от тях още изглеждат непокътнати, с все знамената с морски кончета и дървени шезлонги по верандите, сякаш чакат обитателите си да се приберат у дома.
Препъвам се в дневната след Рафи, от изтощение въобще не обръщам внимание къде се намирам. Вътре сме защитени от вятъра. Къщата не се отоплява, но имам чувството, че е направо пещ в сравнение с температурата отвън. Подгизнала съм и съм цялата в пясък, а рокличката ми е полепнала по тялото като мокри салфетки.
За разлика от мен Рафи е в пълна бойна готовност. Проверява всяко ъгълче на къщата, преди да свали гарда.
Няма ток и в стаите е тъмно, като изключим мътното сияние на луната, която нахлува през панорамните прозорци. Все пак изваждаме късмет. Има камина с наредени до нея дърва, а на решетката отгоре — кибрит и декоративни свещи.
Опитвам се да запаля една свещ. Ръцете ми треперят толкова силно, че чупя три клечки и най-сетне драсвам четвъртата успешно. Рафи кладе огън. Веднага щом малкото пламъче плъзва по дървата, усещам как натегнатата пружина в мен се отпуска, сякаш дълбоко в себе си съм се притеснявала да не би жизнените ми функции всеки момент да се изключат, преди огънят да пламне.
При все, че трепери, Рафи става и затваря щорите на прозорците. Не знам как успява да го постигне. Аз лично едва се въздържам да не се напъхам право в камината, за да се доближа възможно повече до топлината.