— Разби ми сърцето с тази забележка! — подхвърля Рафи с усмивка. Думата „разбивам“ отеква в главата ми, а явно и в неговата, понеже усмивката му угасва.
— Какво стана там в старото гнездо? Видях, че скорпионът те ужили. Видях как умираш. Как оцеля?
Обяснявам за парализата, предизвикана от ужилването на скорпиона, как забавя сърдечния ритъм и дишането, и жертвата изглежда мъртва.
— Мислех си, че определено съм те изгубил.
Изгубил ме е?
Взирам се в огъня, без да го виждам.
— И аз мислех, че съм те изгубила…
Думите едва-едва излизат от гърлото ми.
Огънят припуква и съска, докато гризе цепениците. Напомня ми за пожара в гнездото, откъдето Рафи ме изнесе, макар да ме мислеше за мъртва.
— Благодаря ти, задето ме върна на семейството ми. Налудничав и опасен подвиг!
— Точно тогава се чувствах малко луд и опасен.
— Да, забелязах го…
Никога няма да изтрия от съзнанието си спомена как, след като ме видя да умирам, той троши гигантските цистерни на скорпионите в беса си и убива всички чудовища.
Устните на Рафи шават, сякаш се присмива сам на себе си.
— Сигурно е било забавно.
— Не, всъщност не беше. Беше… — Сърцераздирателно. — Изглеждаше направо с разбито сърце… — Примигвам, когато осъзнавам какво се е изплъзнало току-що от устата ми. — Така де…
Не ми хрумва с какво друго да заменя току-що казаното.
— Сърце… — Рафи се взира съсредоточено в пламъците. — Разбито… — Говори с тон, все едно думите са нещо ново за него, сякаш никога досега не ги е изричал. Кима. — Да, така е. Навярно и така може да се каже.
Пламъците припукват. Изненадана съм колко бързо те стопля един огън.
— Не казвам, че си бил с разбито сърце… — Звуча, като че ли тепърва се уча да говоря, заеквам на всяка дума. — Просто исках да кажа, че ми беше тежко… да те гледам…
Той нито потвърждава, нито отрича дали е страдал поне мъничко.
— Добре де, да речем изглеждаше малко покрусен…
Колко е притеснително! Признавам, че вече направо си прося комплименти. В главата ми тихо гласче ми се кара, задето съм такава глупачка. Останалите се вслушват внимателно за реакция.
Оранжевите и червени пламъци се разрастват и стават все по-горещи. Пукането и съскането им е ритмично и хипнотизиращо. Топлината е разкошна.
— Трепериш — отбелязва Рафи. Според мен сменя темата неохотно. Май дори е малко натъжен. — Иди се изкъпи. Може да извадиш късмет и да има топла вода.
Той мълчи и аз затаявам дъх в очакване.
После Рафи ми обръща гръб.
Изправя се и изчезва в мрака към вътрешността на къщата.
Веднага щом отдръпва паравана на крилата си, студът отново се връща. Гледам как ангелът изчезва в тъмнината. Тъмните му крила и сведената глава се стопяват първи, после широките рамене и ръцете. Накрая не остава нищо.
63
Седя неподвижно и го гледам как си отива, иска ми се да кажа нещо, а не знам какво.
Неуверено се изправям и се отдръпвам от камината. Къщата ми се струва по-студена сега, когато тръгвам по стълбите да си потърся баня.
Намирам хавлиени кърпи, по начина на сгъване съдя, че не са били използвани след последното пране. Вероятно е било още преди месеци.
Къпя се на светлината на свещи. Водата е хладка, но в сравнение е океанската много по-приятно гали все още замръзналата ми кожа. Все пак не се мотая много. Само колкото да изплакна пясъка, да се насапунисам и възможно по-бързо да си измия косата с шампоан. Продължавам да треперя от студа, просмукал се в костите ми и мечтая отново да съм суха и затоплена.
На вратата на банята виси дебел халат, много ми се иска да се увия с него. Но такъв тип лукс е за хората от Предишния свят, не за такива, които са заплашени всеки миг да бъдат прогонени оттук от чудовища или мародери.
Бързо преравям гардеробите и чекмеджетата — търся дрехи. Най-доброто, което намирам, е плетена туника, най-вероятно е просто пуловер за едър човек.
Всичко друго е поне четири размера по-голямо. Пристягам пуловера с шалче през кръста и нахлузвам ластични панталони. Крачолите удобно ми стигат до глезените, но вероятно са предвидени за 7/8.
Сигурно ще намеря и по-свястно облекло, не ми се ще обаче да се задържам със свещ, озарила прозореца на горния етаж. Мъглата навярно пречи на малкото пламъче да се вижда отдалеч, ала защо сами да си създаваме проблеми?