Лейн паркира до стария ягуар, излезе от колата си и тръгна към входната врата, която бе широко отворена. Той почука върху касата и извика:
— Самюел Ти?
Вътрешността на къщата беше тъмна и той се самопокани. Влезе и усети приятна миризма. Лимон. Старо дърво. Нещо сладко, подобно на току-що изпечени канелени кифлички.
— Самюел Ти?
Някакъв шум привлече вниманието му и той проследи звука, който го отведе в библиотеката…
— О, по дяволите… — той бързо се отдръпна от вратата, извръщайки глава от гледката на напълно гола червенокоса жена, седнала в скута на Самюел Ти. — Почуках на входната врата.
— Всичко е наред, старче.
Самюел Ти изобщо не изглеждаше притеснен, а червенокосата Тифании Тифании Тифании също бе от неговата партия. От онова, което едва долавяше с периферното си зрение, Лейн разбра, че тя дори не си дава труда да се облече. Но пък дрехите й може би бяха в друга част на къщата. На поляната. Закачени на някое дърво.
— Чакай ме горе — каза Самюел Ти.
Жената отговори нещо неясно, после се чу звук от целувка. После моделът — защото тя беше красива и висока като модел — мина бавно край него, облечена в една от официалните ризи на Самюел Ти.
— Здрасти — каза тя с глас като уиски — плътен и вероятно опияняващ за повечето мъже.
— Да, довиждане — каза той, без да й обръща внимание, и се присъедини към приятеля си.
Самюел Ти загръщаше черния копринен халат, сядайки на дивана със замаян израз на лицето. Той оправи разрошената си коса с длани и се прозя, загледан през прозореца.
— Ясно, значи е сутрин. Кога свърши тази нощ?
— По скалата от едно до десет, като едно е църквата в неделя, а десет е последното пиянско събиране, на което си бил, колко пиян си в момента?
— Всъщност аз съм пиян и когато ходя на църква в неделя. Но бих казал шест. Освен ако не се налага да ми направят тест за алкохол. Тогава може би седем и половина.
Лейн се наведе и вдигна празна бутилка от „Брадфорд Фемили Ризърв“.
— Поне пиеш добро уиски и оставаш верен почитател.
— Винаги. И така, как мога да ти помогна? И не забравяй, пил съм повече от позволеното по закон, така че нека молбата ти не е много трудна за изпълнение.
Лейн въртеше бутилката в ръцете си, облегнат на стола.
— Следовател Меримак дойде рано тази сутрин. Обадих ти се веднага.
— Съжалявам — Самюел Ти посочи към тавана. — Мисля, че по това време съм бил със сестра й.
Лейн направи физиономия, но не каза нищо. Самият той бе минал през подобен период в живота си и макар навремето да изглеждаше забавно, не би заменил това, което му даваше връзката с Лизи, за нищо от миналото.
— Искат да видят записите от охранителните камери в имението.
— Нищо чудно — Самюел Ти потърка наболата брада върху челюстта си. — Позволи ли им? Къде е стаята на охраната?
— Две са. Има стая с монитори в коридора за персонала в Ийстърли, но охранителната система всъщност се управлява от бизнес центъра. И не, не съм им позволявал. Казах им да донесат заповед за обиск.
Самюел Ти изтрезня изведнъж.
— Има ли някаква специална причина за това? И бих искал да ти припомня, че аз съм твой адвокат. Дори технически да се отнася само за развода ти, не могат да ме призоват като свидетел срещу теб или срещу член на семейството ти, така че можеш да говориш без притеснение.
Лейн се загледа в етикета на бутилката и проследи с пръст известната рисунка с туш на фасадата на Ийстърли.
— Лейн, какво има на записите?
— Не знам.
— Какво се страхуваш, че ще видят?
— Брат ми. И може би още някого. Да отвеждат баща ми жив.
Самюел Ти примигна само веднъж. Което може би означаваше, че и той си е помислил същото. Или показваше какво е нивото на алкохола в кръвта му.
— Говорил ли си с Едуард за това?
— Не — поклати глава Лейн. — В момента се правя, че имам мания за преследване.
— И върши ли работа?
— Засега да — Лейн изруга тихо. — Е, мога ли да направя нещо, за да ги държа настрани от къщата?
— Със сигурност ще се върнат и ще носят заповед за обиск — сви рамене Самюел Ти. — Имат достатъчно основание, след като открихте онова в пръстта. Ако искаше да ги държиш настрани, моят съвет би бил изобщо да не им съобщаваш.