— Това няма ли да е възпрепятстване на правосъдието, господин съветник? И повярвай ми, наистина исках да си мълчим. И още нещо — знаеш ли, че баща ми е имал рак на белите дробове в последен стадий. Щял е да умре така или иначе — което е още едно доказателство в подкрепа на теорията за самоубийство.
Тихи стъпки на боси крака приближиха и спряха до вратата на стаята.
Самюел Ти поклати глава към друга жена.
— Още не съм приключил.
— О, господи — ахна тя. — Това не е ли…
— Мой приятел? Да, приятел ми е. Сега те моля да ни извиниш.
Жената изчезна, а Лейн попита:
— Колко жени има в къщата?
— Пет? Може да са шест. Имаше някаква среща на мажоретки в „Конферентния Център на Кентъки“ долу в града. Всички са треньорки, не се тревожи.
— Само ти можеш да направиш подобно нещо, Самюел Ти.
— Не е вярно. И ти си имал подобни моменти.
— Е, как върви терапията? Помага ли ти да забравиш нещата, които прави сестра ми?
Адвокатът се извърна настрани. Бързо.
Не последва отговор и Лейн изруга наум.
— Не исках да прозвучи така, честно. Просто говорех, без да мисля.
— Знам — втренченият поглед на Самюел Ти се върна върху Лейн. — Наистина ли ще се омъжи за него? Чакай, това не беше ли песен „Тя наистина ли излиииииза с него…“?
— Да. В момента са в гражданското.
— Значи всичко приключи — каза отнесено Самюел Ти.
— Ти познаваш Джин обаче. Нейната версия на брак ще прилича на въртяща се врата и не защото обича да пазарува. Макар че с парите на Ричард Ще прави и това.
— Да. Самата истина — кимна Самюел Ти.
— Човече, само да знаеш как се карат.
— Моля?
— И двамата крещят като откачени. Можеш да ги чуеш през стените, а ти знаеш, че имението Ийстърли е здраво построено, разбираш какво имам предвид.
Самюел Ти се намръщи. След малко каза:
— Знаеш ли какъв… е истинският проблем при сестра ти?
— Тя има няколко такива. Трябва да ми дадеш известни уточнения коя част от живота й имаш предвид.
— Проблемът при сестра ти… — Самюел Ти потупа слепоочията си с пръсти — е, че колкото и недостатъци да има, няма втора като нея.
„И аз изпитвам същото към моята Лизи“, помисли Лейн.
Е, без недостатъците. Лизи нямаше недостатъци.
— Самюел — прошепна тъжно той.
— О, долавям съжаление в гласа ти.
— С Джин не се живее лесно.
— Както и с мен, драги ми приятелю. Както и с мен — адвокатът изправи гръб. — И нека кажем, че откровеният ни разговор се дължи на това, че съм много пиян. Ако някога го споменеш, ще отрека всичко. Може изобщо да не си спомня, че сме говорили на тази тема. И това ще бъде благословия.
— О, твърде много е за шест по скалата на пиянството.
— Може да съм преценил неправилно — Самюел Ти протегна ръка към масичката и наля още бърбън върху леда в чашата. — Да се върнем на проблема с охранителните камери. Ще вземат записите и ще проверят какво има на тях и още нещо — ще забележат, ако нещо липсва или е подменено. Съветвам те да не се опитваш да правиш нищо със записите.
— Но би ме посъветвал да си мълча за онова в лехата с бръшлян?
— Разликата е, че ако не бе съобщил за него, те нямаше да знаят. Ако се опиташ да фалшифицираш нещо в онези записи, да ги повредиш, промениш или изтриеш, те ще разберат. Едно е да се престориш, че не си намерил нещо, друго е да се опитваш да измамиш техническата им служба, ако си аматьор, а техният компютърен отдел е пълен с хора, които в свободното си време членуват в „Анонимните от „Уолстрийт“.
Лейн стана и отиде до прозореца.
— Помниш ли — каза той, — когато Едуард беше в Южна Америка в ръцете на онези копелета? Не можах да спя цяла седмица. От момента, в който получихме искането за откуп, докато го спасиха и го върнаха в Щатите.
Спомените от миналото приличаха на старото стъкло на прозореца — замъгляваха онова, което бе пред очите му.
— Когато бяхме деца в онази къща, Едуард винаги ни защитаваше от татко. Едуард винаги отговаряше за всичко. Винаги знаеше какво да направи. Ако бяха отвлекли мен? Той щеше да дойде и да ме спаси, ако бях на негово място. Щеше да долети в онази джунгла и да ме спаси дори ако трябваше да си пробива сам път с мачете.
— Брат ти беше — е, извинявай — брат ти е изключителен човек.
— Не можех да заспя, защото не можех да направя същото за него. И това ме разяждаше отвътре.
Мина доста време, преди Самюел Ти да отговори.
— Сега не можеш да го спасиш, Лейн. Ако е направил каквото мисля, че е направил, и има записи, които го доказват? Няма да можеш да го спасиш.