За пореден път.
О, татко, помисли Лейн. Ако не беше мъртъв…
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА
Докато Лейн бе в града, за да провери как стои въпросът с полицата, опитвайки да събере малко пари, Джеф очакваше с надежда триумфалното му завръщане пред Ийстърли. Слънцето грееше в лицето му, а камъните на стъпалата под задника му топлеха като фурна. Вече започваше да мисли за достойнствата на слънцезащитния крем „Копертон“, когато чу двигателя на поршето в подножието на хълма. След малко Лейн спря колата пред къщата и слезе.
Джеф не си направи труда да попита. Разбра всичко от израза на лицето му.
— Значи нищо не излезе?
— Нищо.
— По дяволите — Джеф се изправи и изтупа дъното на панталона си. — Слушай, трябва да поговорим.
— Може ли да почакаш една минута?
Джеф кимна и Лейн каза:
— Чакай тук. Веднага се връщам.
Минута и половина по-късно Лейн излезе от къщата.
— Ела с мен.
— Това чук ли е? — попита Джеф, смръщил вежди.
— Да. И гвоздей.
— Ще поправяш ли нещо? Не се обиждай, но не си точно от най-сръчните. Аз го знам със сигурност. И аз не съм от тях, живели сме дълго заедно.
Лейн отиде до колата си и се наведе над вратата на пътника. Отвори жабката и…
— Чакай, това пистолет ли е? — настоятелно попита Джеф.
— Да. Наистина си наблюдателен. Хайде.
— Къде отиваме? И ще мога ли да се върна без чужда помощ, когато приключим?
Лейн тръгна през двора, но посоката, в която се отправи, не подсказваше накъде се е запътил. Освен ако не отиваше в гората. За да застреля стария си съквартирант.
— Лейн, попитах те нещо? — Джеф не получи отговор, но продължи да следва приятеля си. — Лейн.
— Разбира се, че ще можеш да се върнеш.
— Наистина не ми е необходимо да ме плашиш.
— Значи сме двама.
Лейн стигна гората и продължи да върви навътре сред кленовите и дъбовите дървета, а Джеф го следваше само защото искаше да разбере какво, по дяволите, е решил да прави.
След още петдесетина метра Лейн спря и се огледа.
— Тук е добре.
— Ако ме принудиш да изкопая гроба си с голи ръце, това наистина е краят на приятелството ни.
Но Лейн отиде до едно изсъхнало дърво, чиито голи клони и частично изгнил ствол контрастираха с пищната зеленина на всичко останало край тях. Сложи пистолета в джоба на лененото си сако, извади някакви хартии… и ги прикова към гниещата кора.
После се върна до мястото, където Джеф стоеше като замръзнал, пъхна два пръста в устата си и изсвири толкова силно, че прапрабабата на Джеф го чу в гроба си. Чак в Ню Джърси.
— Фор! — изкрещя Лейн.
— Това не е ли от голфа…
Бум! Бум! Бум, бум, бум, бум!
Лейн бе отличен стрелец. Куршумите разкъсаха хартията на разлитащи се бели късчета, които падаха върху гниещите листа и яркозелената трева под дървото.
Когато най-сетне дулото на пистолета се отпусна към земята, Джеф погледна към приятеля си.
— Човече, съвсем си откачил заради тази застраховка. Кажи ми какво беше това, искам да знам от празно любопитство.
— Полицата за седемдесет и пет милиона доларовата временна застраховка живот на баща ми като главен ръководител, сключена чрез „Мас Мючуъл“. Оказва се, че е спрял да плаща вноските, така че в един хубав ден полицата се оказала невалидна.
— Добре. Хубаво е да го знам. Ако искаш да знаеш, повечето хора просто биха изхвърлили това нещо. Само казвам.
— Да, но така се чувствам много по-добре и ми дойде до гуша от лоши новини — Лейн се извърна към Джеф. — Искаше да ми казваш нещо.
— Имаш ли още патрони в това нещо.
— Не. Пълнителят е празен.
Лейн направи някакви сложни движения с пистолета и показа на Джеф нещо, което се плъзна в ръката му, и да, наистина изглеждаше празно. Не че Джеф разбираше нещо от пистолети.
— Е? — попита отново Лейн.
— Реших да приема предложението ти, Джон Уейн.
Лейн почувства такова облекчение при думите на съученика си от колежа, че затвори очи и отпусна рамене.
— Исусе, благодаря ти…
— И ти намерих два милиона и половина.
Лейн дръпна стария си съквартирант към себе си и го прегърна силно. После го блъсна назад.
— Знаех си, че ако чакам достатъчно дълго, ще чуя и добра новина. Знаех си.
— Не се радвай толкова — отдръпна се Джеф. — Има известни условия.
— Кажи ги. Каквито и да са.
— Първо, справих се с изтичането на информацията.