— Какво? — примигна Лейн.
— Утре сутринта ще прочетеш във вестника, че онова, което е изглеждало като отклонени фондове, всъщност е било част от проект за разнообразяване на дейността, одобрен от главния изпълнителен директор Уилям Болдуин. Проектът бил неуспешен, но лошите бизнес решения не са незаконни в корпорациите, които са частно притежание.
Лейн премисли няколко пъти думите, за да се увери, че е разбрал правилно.
— Как ще го направиш?
Джеф погледна часовника си.
— Ако наистина искаш да разбереш, осигури ми кола за пет часа днес. И не някоя от вашите коли — не трябва да е нещо специално. Ще ти покажа.
— Дадено. Но… о, невероятно.
— Реших, че искам да направя вложение в малката ви компания за бърбън — той сви рамене. — Ако има федерално разследване при всички тези лоши новини в пресата? Ще забави продажбите в това време на фейсбук и туитър, в които всеки се прави на моралист и осъжда всички и всичко. И ако ми трябва нещо, за да обърна хода на нещата за организацията, то е време. Приходите от продажбите ми дават това време. Разследването отнема време. И ти си прав. Дяловете се държат единствено от членове на твоето семейство. Ако компанията има дългове, банкрутирате и това е краят. Баща ти ви е подредил така, никой друг.
— Много се радвам, че виждаш нещата като мен. А двата милиона и половина за членовете на управителния съвет?
Джеф извади от джоба си малък, сгънат на две чек и го подаде на Лейн.
— Ето.
Лейн го взе и го отвори. После погледна приятеля си.
— Това е твоята сметка.
— Казах ти. Инвестирам в бизнеса ви. Това са истински пари и чекът е на твое име, така че засега можеш да не го документираш официално. Плати им като на частни лица.
— Не знам как да ти благодаря.
— Не бързай. Ще ти кажа. Завърших анализа и проследих всички пари и всички отклонени средства, включително онзи заем от „Проспект Тръст“, в личната сметка за издръжка на домакинството ви са сто седемдесет и три милиона осемстотин седемдесет и девет хиляди петстотин и единайсет долара. И осемдесет и два цента. Разбира се, осемдесет и двата цента са били решаващи за сделката.
Сумата беше толкова голяма, че тялото на Лейн възприе мислената представа за нея като физически удар. Но най-после бяха стигнали до дъното.
— Надявах се, че… е, значи това е.
— Готов съм да участвам в съвета ви временно и да оправя всичко. Ще трябва да освободя висшите служители. Всички…
— Снощи прегледах договорите им. Във всичките има клауза, която позволява да бъдат прекратени по всяко време. Така че можем да ги освободим за това, че не са предотвратили проекта за разнообразяване на дейността, което е основателна причина, и дори ако в новините твърдят, че става дума за нещо друго, те няма да има какво да кажат. Не и ако не искат Да си получат заслуженото, а те със сигурност няма да го искат. Никой не наема доносници.
— Може да го направят неофициално.
— Аз ще се справя с тях. Обещавам ти.
— Добре тогава — кимна Джеф. — Целта ми е всичко да върви без забавяне, паричните постъпления да не спират и управлението да се стабилизира. Защото точно сега, като се има предвид каква е мотивацията на служителите, някой може да направи злонамерени опити за поглъщане на компанията ви. И нямаме възможност да забавяме доставки, плащане на сметки и поддържане на производството. Работниците ви имат нужда от положителна мотивация.
— Амин.
Лейн се обърна и тръгна през гората към къщата.
— Къде отиваш? — извика Джеф.
— За колата — Лейн продължаваше да върви, обзет от безпричинен страх, че Джеф може да се откаже. — Ще отидем в града още сега и…
— И в замяна искам заплата от два и половина милиона долара и един процент от компанията.
Джеф изрече думите така, сякаш хвърляше гранати, но Лейн само махна с ръка, продължавайки да бърза през гората.
— Дадено — каза той през рамо.
Джеф хвана Лейн за ръката и го обърна към себе си.
— Чу ли какво казах? Един процент от компанията.
— Ти не чу ли какво казах аз? Дадено.
Джеф поклати глава и повдигна очилата на носа си.
— Лейн. Компанията ви дори в това затруднено положение може би струва три до четири милиарда, ако някоя друга компания иска да я придобие. Говорим за сума между трийсет и четиридесет милиона в зависимост от оценката. В замяна на начална инвестиция от два и половина.
— Джеф — Лейн продължаваше да говори със същия рязък тон. — Твоите пари са всичко, което имам в тази помийна яма от дългове и освен това не знам как се управлява компания. Ти искаш един процент, за да бъдеш временен главен изпълнителен директор? Чудесно. Прекрасно. Заповядай.