— Бинго — кимна Джеф.
— Какви са тези документи? — попита Лизи.
Джеф заговори тихо, като се премести малко встрани, за да погали куче с неясна порода на име Джолин.
— Това е фалшив доклад, който снощи оставих на бюрото специално за нея. В кабинета на втория етаж има копирна машина. Трябваше само да се измъкне, да копира доклада и да се остави оригиналът, откъдето го е взела. Работа, която може да свършиш за две минути.
— Била е с теб през цялата нощ? — каза Лизи.
— Ами…
Лизи се засмя.
— Питам като шпионка, не като моралистка.
Той се изчерви, което й напомни колко го харесва.
— Добре де, да, беше — каза той. — Такъв беше планът. И наистина искаме тази информация да получи възможно най-голямо покритие в медиите, много благодарим.
Лейн се наведе и я целуна.
— Браво за това, че ни доведе тук, а сега ще ме извиниш за минута.
— Къде отиваш?
— Отивам да поздравя репортерката. С нея сме приятели от последната ни среща, когато ми задава въпроси два часа. И тя всъщност не е направила нищо лошо. Не е нейна вината за това, че някой е отишъл при нея с някаква информация и какво по-добро за развитието и подобряването на отношенията ни от това да й разкажа за всички промени в компанията и за моето повишение. Джеф, ще ти уговоря среща с нея в седем тази вечер. Не искам първото й впечатление за теб да бъде, че приличаш на скитник, който се прехранва със случайна работа. Трябва да се избръснеш и да си сложиш изгладен костюм, ако ще представяш компанията ми пред медиите. О, и вече е време да уволня Тифании Тифании Тифании с две „и“-та накрая. Само че не пред добрата ми приятелка ЛаКийша.
— Да се погрижа ли за това? — каза Лизи.
— Ще ми помогнеш много.
Той я целуна отново, изправи се в цял ръст и влезе в кафенето.
Лизи наблюдаваше през стъклото на витрината как двете жени се обръщат към него и Тифании Тифании Тифании отстъпва изненадано назад. Но Лейн се усмихваше лъчезарно, поздравяваше хора, стискаше ръце, говореше. Репортерката го гледаше внимателно, после Лейн се обърна към нея.
Изглежда се владееше напълно и Лизи отново чу спокойния му глас, който извинява репортерката и оставя на нея неприятната задача да говори с Тифании Тифании Тифании.
„Справя се“ — помисли си Лизи с гордост, забравяйки за предстоящото уволнение.
Бъдещият й съпруг се превръщаше в… ръководител. Глава на семейството. В мъж, не в плейбой.
След малко Тифании Тифании Тифании излезе от кафенето, но не успя да стигне много далеч, защото Джеф застана на пътя й. Лизи реши, че ще бъде по-добре, ако ги остави за миг насаме, но тъй като Бикс, булдогът, и Джолин наблюдаваха втренчено драмата, тя реши, че може да направи същото.
— А… — лицето на камериерката бе червено като стената на хамбар. — Джеф. Не знаех какво правя…
— О, моля те — Джеф поклати глава. — Стига. Ще те уважавам повече, ако не се опитваш да се преструваш.
— И съжалявам, Тифании Тифании Тифании — каза Лизи, — но в Ийстърли повече нямаме нужда от услугите ти. Прекратявам договора ти, което влиза в сила незабавно и ако имаш малко ум в главата, просто ще си тръгнеш.
Лицето на жената се промени, чертите й се изкривиха грозно.
— Знам разни неща. И не само за финансите. Знам много за онова, което се случва в къщата. На семейството ви не му трябва неприятел като мен точно сега.
— В договора ти има клауза за конфиденциалност — сопна се Лизи. — Знам го, защото и в моя договор има такава.
— Мислиш, че ме е грижа за това — Тифании Тифании Тифании преметна много скъпа чанта през рамото си. — Не съм казала последната си дума.
Тя се отдалечи и се смеси с минувачите, а Лизи поклати глава.
— Е, това мина добре.
— Може да я блъсне кола на пресечката. Не, успя да пресече. Жалко — Лизи хвърли поглед към Джеф, а той вдигна длани. — Аз съм от Ню Йорк, какво очакваш от мен.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА
Половин час по-късно, докато се връщаше в Ийстърли заедно с Лизи и Джеф, Лейн се чувстваше страхотно. Всичко се подреждаше идеално. ЛаКийша нямаше търпение да се срещне с новия главен изпълнителен директор. А това, че Лизи се бе справила с Тифании? Фантастично. Но радостта му не трая дълго. Когато стигнаха върха на хълма и спряха пред входната врата на къщата, видяха необозначена полицейска кола и полицейски джип на паркинга.
Меримак излезе от полицейската кола, преди Лизи да изключи двигателя.
— Мамка му — изръмжа Лейн. — Трябва да оправя това.
— Обичам те — каза Лизи, докато Джеф слизаше от пикапа, за да може и Лейн да направи същото.