След малко той се изправи и когато изтри очи с дланите си, тя наистина се разтревожи.
— Самюел Ти… какво става?
Гърдите му се издуха, после той издиша и каза:
— Трябва да ми позволиш да го кажа, съгласна ли си? Поне веднъж в живота си — и не искам да се караме — поне веднъж, моля те, просто слушай. Не отговаряй, без да мислиш. Всъщност, ако изобщо не отговаряш, ще е по-добре. Просто… искам да чуеш какво ще ти кажа. Съгласна ли си?
Той хвърли поглед към нея.
— Джин, съгласна ли си?
Тя изведнъж осъзна, че сърцето й бие лудо, а тялото й се облива в пот.
— Джин?
— Да — тя обви ръце около талията си. — Добре.
Той кимна и разпери ръце.
— Мисля, че Ричард те бие — той вдигна длан. — Не отговаряй, обеща ми. Вече съм сигурен, че е така и ти ме познаваш по-добре от всеки друг. Както често си ми казвала, щом веднъж реша нещо, трябва Конгресът да издаде закон, за да се откажа от решението си — така че ти не можеш да направиш нищо, за да промениш това заключение.
Джин отново се съсредоточи върху красивите цветя… опитваше се да не забелязва факта, че не може да диша.
— Мисля, че тези синини ги е направил той и ти носиш шалове, за да ги скриеш — гърдите му се повдигаха и спадаха. — Мога да кажа, че си ме довеждала до лудост много, много пъти и въпреки това никога не би ми минало през ума да вдигна ръка срещу теб. Или срещу която и да е жена.
Тя затвори очи за миг. После се чу да казва неясно:
— Не би го направил, ти си истински мъж.
— Работата е в това, че аз просто… трябва да ти го кажа. Мисълта, че някой, не ме интересува кой е мръсникът, те удря или те блъска или… о, господи, не мога да мисля какво друго…
Тя никога не го бе чувала да говори толкова отчаяно. Никога не бе виждала този самоуверен, влудяващ, винаги готов да противоречи мъж така сломен.
Самюел Ти прочисти гърлото си.
— Знам, че се омъжи за него, защото семейството ти няма пари и това те плаши. В края на краищата ти не знаеш как да бъдеш нещо друго, освен богата. Не си обучена да правиш каквото и да било. Едва завърши училище заради детето, което роди. Ти прелиташе от една драма към друга, все едно се издържаше с това. Така че, да, мисълта да разчиташ на себе си без предпазната мрежа на невероятното богатство, е наистина ужасяваща, дотолкова, че дори не го осъзнаваш.
Тя отвори уста.
После я затвори.
— Всъщност искам да кажа две неща. Първо, искам да знаеш, че струваш повече, отколкото си мислиш, и то не защото си Брадфорд. Без значение какво ще стане с парите ви, ти си силна, умна, способна жена, Джин, и досега си използвала тези качества по лош начин, глупав начин, защото истината е, че не си срещала истинско предизвикателство. Ти си воин без бойно поле, Джин. Борец без противник. И се нахвърляше срещу всичко и всички около себе си години наред, за да изразходваш тази енергия — гласът му стана непоносимо дрезгав. — Сега искам да бъдеш силна поради правилните причини. Искам сега да се грижиш за себе си. Да се пазиш. Има хора, които… Има хора, които те обичат. Които искат да ти помогнат. Но ти трябва да направиш първата стъпка.
Той замълча, а Джин усети, че очите й парят и се пълнят със сълзи, после гърлото я заболя от усилието да преглътне безшумно.
— Можеш да ми се обадиш — каза той дрезгаво. — По всяко време. Познавам те, но не направих нищо смислено за теб. Ние си пречим един на друг по всички възможни начини, но можеш да ми се обадиш. Денем и нощем. Където и да си, ще дойда да те взема. Няма да искам обяснения. Няма да ти крещя, нито ще те обиждам. Няма да те съдя и ако настояваш, няма да казвам на Лейн, нито на когото и да било.
Самюел Ти се отмести и извади телефона от джоба на панталона си.
— От сега нататък няма да изключвам телефона си, когато лягам да спя. Няма да те питам нищо, няма да искам обяснения, няма да има разговори нито преди, нито след това. Обади ми се, изпрати ми съобщение, само кажи името ми и ще дойда, където и да си, аз ще съм до теб. Разбра ли?
По бузата й се стече сълза, той я изтри и гласът му затрепери.
— Ти струваш повече, заслужаваш повече от това. Славното минало на семейството ти не заслужава да позволяваш, на който и да е мъж да те удря само защото се страхуваш, че няма да си нищо без парите. Ти си безценна, Джин, без значение какво има в банковата ти сметка.
Този път той бе този, който я прегърна и я притисна до гърдите си.
Равномерното биене на сърцето му под ухото й засили сълзите в очите й.
— Грижи се за себе си, Джин. Направи всичко необходимо, за да си в безопасност…