— Казвал ли си й го? — попита Шелби.
Едуард изтри уста с хартиената салфетка.
— Какво? О… да. Не. Нейният живот е съвсем различен от моя. Тя е в света, където някога живеех и където никога повече няма да се върна.
И за това имаше повече от една причина.
— Може би трябва да й кажеш — каза Шелби между две хапки. — Ако обичаше мен, бих искала да го знам.
В гласа й се долавяше копнеж, но очите й не бяха замъглени от някаква фантазия, нито тъжни заради нещо загубено. Тя не продължи по темата и той се замисли какво бе казала тя преди това, за присъщата й способност да приема хората каквито са, точно както конете.
— Искам да знаеш нещо — той удари с длан дъното на бутилката с кетчуп, за да добави още от него върху пържените картофи. — И искам да направиш нещо.
— Може ли аз да избера кое ще ми кажеш първо?
— Разбира се.
— Какво искаш да направя? Ако е за Неб, вече съм се разбрала с ветеринаря да дойде утре следобед.
Той се засмя.
— Наистина ми четеш мислите. Но не, не е за това — той отново изтри уста. — Искам да излезеш с Джоуи.
Тя внезапно обърна глава към него и той вдигна успокоително длан.
— Само на вечеря. Нищо особено. И не — не ме е молил да говоря с теб, и честно, ако разбере, че го правя, ще ме подреди така, че ще куцам още повече. Но мисля, че трябва да дадеш шанс на горкото момче. Той много те харесва.
Шелби се втренчи в Едуард напълно объркана.
— Той ме харесва?
— О, моля те. Ти изглеждаш страхотно, когато работиш с конете, и освен това си дяволски красива жена — той вдигна пръст. — Не съм споменавал Господ.
— Просто никога не съм му обръщала внимание, освен като на работник.
— Е, трябва да го направиш.
Тя се отпусна на стола и поклати глава.
— Знаеш ли… Наистина не мога да повярвам.
— Че някой наистина те намира привлекателна? И то не някой, който се опитва да те завлече със себе си в собствената си черна дупка от саморазрушение.
— Е, и това също. Но никога не бих повярвала, че ще говориш толкова открито.
Той вдигна кока-колата си и се загледа в газираното питие.
— Мисля, че въздържанието ми действа както алкохолът на повечето хора. Ставам бъбрив.
— Това е…
— Какво? И кажи истината.
— Това е наистина мило — гласът й стана по-мек и тя погледна настрани. — Наистина е хубаво.
Едуард прочисти гърлото си.
— Понякога се случват чудеса.
— И никога не съм те виждала да ядеш толкова много.
— Да, доста време мина.
— Значи наистина не харесваш как готвя?
Едуард се засмя и бутна пържените картофи настрани. Още едно картофче и щеше да се пръсне. Въпреки това той каза:
— Сега искам сладолед.
— Не са ни донесли сметката.
Едуард се наведе настрани и извади хилядата долара. Отдели две стодоларови банкноти и каза:
— Това ще стигне.
Очите на Шелби се отвориха широко, а той стана и протегна ръка.
— Хайде. Вече съм сит, така че сега искам сладолед.
— Това е безсмислено.
— О, не е — той закуца към вратата, като заобикаляше вечерящите, седнали около масите. — Студеното и сладкото успокояват стомаха. Моята майка, мис Аврора, винаги го казваше, а тя винаги е права. И не, изобщо не е вярно, че не харесвам как готвиш. Ти си много добра готвачка.
Навън той поспря, за да се наслади отново на нощния въздух и беше толкова хубаво да диша леко от толкова време насам — вълшебно усещане, което би изпълнило с оптимизъм някой друг, но на него носеше облекчение.
— Но сладоледът не трябва да бъде тежък — каза той, като тръгна напред и се огледа да види дали не идват коли. — Трябва да е лек. Само ванилия. Може да е с шоколадови парченца, но нищо с ядки или с прекалено сладък сироп.
Когато и двете платна на шосето останаха празни, така че Шелби виждаше пикапа си, тя тръгна редом с Едуард, като вървеше с по-ситни крачки, защото той се движеше доста бавно.
— Сър! Сър?
Вече от другата страна на шосето, Едуард погледна назад. Тяхната сервитьорка излизаше от ресторанта с парите, които бе оставил.
— Сметката ви е само двайсет и четири долара и няколко цента — извикаха през улицата. — Оставили сте прекалено много…
— Задръжте рестото — той се засмя, когато тя отвори широко очи, после погледна парите, сякаш не знаеше какво представляват. — Обзалагам се, че по цял ден сте на крака и гърбът ви боли адски. Аз знам какво е болка. Излезте някъде довечера или си купете нещо.
Тя го погледна внимателно, после се смръщи.