Лейн разтърси глава.
— Какво?
— Да, днес му помогнах да се изнесе. Не исках да те занимавам с това, защото той бе решил, и се случиха толкова много други неща. Но в банката отказали да осребрят чека му и затова се чудех какво става със сметките на домакинството — тази къща се поддържа по-трудно с толкова голям персонал. Искам да кажа, трябва ли да ги държим всички? Не можем да ги караме да чакат заплатите си. Всички чекове се издават автоматично. Само че не знам кога. Ако не е имало достатъчно средства за мистър Харис, може би няма да има и за останалите.
— Мамка му. Дори не съм се сещал за това.
— Знам, че ще искаш да си справедлив към всички. Така че ще трябва да намерим пари за тази сметка и да решим какво ще правим с персонала. Ако ще освобождаваме хора, трябва да им дадем предизвестия. Не можем да постъпим несправедливо с всички, които работят тук толкова отдавна.
— Съгласен съм — той я целуна отново. — Сто процента.
— Ще видя как стоят нещата. Ще прегледам всичко и ще ти кажа. Не знам откъде ще намерим пари в брой…
— Аз всъщност знам. Ще се погрижа за това сутринта, преди да дойде Ленгхе.
— Ленгер?
— Да. Утре вечер ще играя покер с него, Лизи. И преди да кажеш, че съм откачил, нека ти припомня, че съм принуден да работя с това, което имам под ръка, а то не е много.
— Кой е Ленгер… Как го казваш?
— Ленгхе. И му викаме Бога на зърното — ясно е защо. Наистина ще го харесаш. Той е като теб, обича земята и е добра душа. И не забравяй, че играех покер в колежа и след като завърших. Това е единственото ми умение.
Тя обви ръце около врата му.
— Мисля, че имаш още няколко…
— Преча ли?
Лейн завъртя стола към вратата, през която влизаше Меримак, избрал точно този момент да излезе на сцената.
— Приключихте ли със записите, господин детектив?
И ето — усмивката се появи отново.
— Имаме още малко работа. Мадам, радвам се да ви видя отново.
Лизи се изправи, но остана близо до Лейн.
— И аз вас.
— Е, мисля, че бихте искали да знаете. Махам печатите от кабинета на счетоводителката. — Меримак се усмихна. — Вече имаме всичко, което ни трябва.
— Добре — отвърна Лейн.
— Точно за това говорехме — каза тихо Лизи.
— Така ли? Какво съвпадение — следователят извади малък бележник. — А сега бих искал списък на хората, които са имали достъп до тази част от мрежата. Знаете ли кой има тази информация?
Лейн сви рамене.
— Ще попитам компютърния отдел.
— Може би брат ви Едуард знае.
— Възможно е.
— Кажете ми нещо. Той участвал ли е в инсталирането на охранителните програми?
— Вероятно да — това бе лъжа. — Защо?
— Не знаете дали е участвал, или не?
— Съвсем отскоро съм в управлението на компанията. Така че наистина не мога да ви кажа.
— Добре — следователят удари бележника в дланта си. — Тогава мисля, че ще се свържа направо с брат ви. Изглежда той има всичко, което ми трябва.
— Той няма мобилен телефон. Но мога да му предам да се свърже с вас.
— Няма нужда. Знам къде живее — следователят се огледа. — Този кабинет е много внушителен.
— Наистина.
— Сигурно баща ви ви липсва.
Трябва да си пълен глупак, за да се хванеш на тази имитация на лейтенант Коломбо.
— О, разбира се. Много ми липсва.
— Връзката между баща и син е наистина много важна.
— Да.
Мълчаха доста време. Лейн не каза нищо друго по темата и Меримак отново се усмихна.
— Разбрах, че брат ви Макс отново е у дома. Това е малко изненадващо. От доста време не е бил в Ийстърли.
— Да.
— Но е в Шарлмонт от няколко дни — Лейн се смръщи и следователят вдигна вежда. — Не знаехте ли? Наистина? Има няколко свидетели, които твърдят, че са го виждали с Едуард. В следобедните часове на деня, в който баща ви е умрял. Заехте ли, че двамата са се срещали?
Лейн усети как в гърлото му се надига ругатня, но успя да я спре с усилие на волята.
— Нали разбирате, че въпросът ви ме поставя в трудно положение.
— Така ли? Това е съвсем обикновен въпрос.
— Не се обиждайте, господин следовател, но вие разследвате убийство. Нито един от вашите въпроси не е обикновен.
— Освен ако не криете истината и не се опитвате да прикриете някого. Прикривате ли някого, мистър Болдуин? Или криете нещо за себе си? Защото имаме много информация, която ще ми помогне да намеря отговора. Настоятелно ви съветвам да бъдете възможно най-открит и искрен с мен.
— Искате да кажете, че съм заподозрян?
— Не съм казвал това. Ако бяхте, този разговор щеше да се провежда в управлението в града — усмивка. — Любопитен съм дали сте наясно, че братята ви са се срещали.