Тя разтърси глава, сякаш за да я проясни, взе ножа и си пое дълбоко дъх.
— Сега върви да вземеш приятеля си от града. Печеното ще изсъхне във фурната, а не искам да хабя всичкото това месо.
Лейн внимателно разгледа лицето й. Господи, сякаш ставаше все по-слаба с всеки изминал ден.
— Мис Аврора…
— Приятелят от града е тук — каза Ленгхе, влизайки в кухнята. — И е гладен, и готов да играе покер.
Лейн се обърна и си напомни, че ще трябва да провери дали на мис Аврора не й трябва помощ в кухнята.
— Така — каза Лейн и плесна с ръце. — Ще направим ли, както се разбрахме?
— Документацията не би могла да бъде по-внушителна — Ленгхе поздрави мис Аврора с „мадам“ и седна на високия стол до плота. — И стойността е точно такава.
— Говорил съм с моя данъчен съветник — който беше приятел на Джеф и живееше в Ню Йорк. — При нашия данъчен процент, който е най-високият възможен, печалбите върху предмети с колекционерска стойност се облагат с двайсет и осем процента. Баба ми, както знаеш от документите, е платила един милион долара за картината, когато я е купила. Данъчните ще искат дванайсет милиона триста и двайсет хиляди.
— Значи петдесет и седем милиона, триста и двайсет хиляди е вълшебната цифра.
— Така изглежда.
Ленгхе протегна ръка.
— Ти залагаш картината, а аз съм готов да преведа сумата в сметка по твой избор утре сутрин тук, в Щатите, ако загубя. Или ако предпочиташ да внеса парите за гаранцията в чужбина, където сега пазарите са отворени, може да го направим и така. Победителят взема всичко.
Лейн разтърси ръката на възрастния човек.
— Съгласен. Няма нужда от гаранция, вярвам ти.
Без да пуска ръката на Лейн, Ленгхе погледна мис Аврора.
— Вие сте свидетел, госпожо.
— Да — тя кимна към Лейн. — И колкото и да ми харесва да готвя за гостите ни тук, в Ийстърли, ще ме разберете, ако ви кажа, че докато играете, аз ще се моля за моето момче.
Ленгхе наведе глава.
— Не бих очаквал нищо друго.
— Измийте си ръцете — нареди тя, като остави ножа и се обърна към печката. — Тази вечер ще сме в семеен кръг, в малката трапезария.
Лейн тръгна към мивката и Ленгхе веднага го последва. Лейн пусна водата, сапуниса ръцете си и се усмихна, когато подаде сапуна на Бога на зърното. Само мис Аврора можеше да остане абсолютно спокойна при мисълта за игра на покер със залог почти шейсет милиона и да нареди на милиардер да си измие ръцете, преди да седне на масата й.
Толкова обичаше своята мама.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Райън Бъркли се забави с микроскопа. Джин се върна да вземе чашата си и отново започна да пие малки глътки от шампанското „Дом Периньон“, докато чакаше. От време на време поглеждаше диамантите в кутиите в тази стая, които бяха още по-големи от онези, изложени в откритата част на магазина. Бяха малки парченца в сравнение с диаманта, който й бе дал Ричард,
В случай че не беше цирконий.
Когато Райън най-сетне вдигна глава от микроскопа, тя каза:
— Е?
— Права си. Съвсем малко примеси. I или Н, почти прозрачен със средносиня флуоресценция, което малко подсилва цвета.
Райън отиде до друга машина, проблесна инфрачервена светлина и той кимна.
— Не, не. Имаш страхотно око, Джин.
— Благодаря.
Райън пое дълбоко дъх.
— Е, имаме сделка.
Тя отпи още една глътка от шампанското, за да скрие облекчението си.
— Добре. Това е добре.
— Разбираш, че петстотин хиляди в злато ще тежат повече от десет килограма?
— Две чанти. По пет килограма във всяка. Мога да ги нося.
Бижутерът й се намръщи.
— Не можеш просто да си тръгнеш оттук с толкова много пари. Ще се справиш ли? Къде ще ги занесеш?
— Погрижила съм се. Не се тревожи.
Райън наклони глава.
— Добре. Ще ти дам кюлчета и монети. Нямам достатъчно нито от едното, нито от другото. И според курса на „Америкън Експрес“ цената на килограм злато е четиридесет хиляди сто и осемдесет и осем долара и четиридесет цента. Искаш ли да видиш днешния курс?
— Не. И няма да броя центовете.
— Ясно.
Отне му четиридесет и пет минути да се организира и после я заведе в склада, където претегли златото пред нея върху дълга работна маса с различни стяги, инструменти и горелки. Кюлчетата тежаха по един килограм и тя изпитваше удоволствие от усещането за тежест в ръката си, когато ги държеше. Щамповани с думите ЕМИРСТВА и ЗЛАТО, разположени около герб с гравиран надпис 1 КИЛОГРАМ ЗЛАТО и сериен номер, тънките блокчета бяха горе-долу колкото мобилния й телефон и той й даде седем от тях.