Бърбънът на „Брадфорд Бърбън Къмпани“ се произвеждаше абсолютно по същия начин, по който се бе произвеждал и през XVIII век, нищо не се бе променило — нито начинът на приготвянето на малца, нито филтрирането на маята, нито специалният източник на подпочвена вода, нито дори обгореното дъбово дърво, от което се изработваха буретата. И да, Господ бе свидетел, сезоните в Кентъки и броят на дните в календара не се бяха променили.
Докато оглеждаше историята на бърбъна преди него, му се струваше невероятно на над двестагодишната традиция да бъде сложен край по време на неговата дейност. Но големите корпоративни клечки бяха решили още преди смъртта на Уилям Болдуин да замразят цената на зърното, което означаваше, че няма да има повече малц, което пък означаваше, че той трябва да затвори производството.
Това щеше да бъде безпрецедентно. „Брадфорд Бърбън Къмпани“ бяха произвеждали алкохол дори по време на Сухия режим, макар и да трябваше да го изнасят в Канада известно време.
След като се бори с шефовете от главните офиси без никакъв резултат, Мак звънна в Ийстърли и осведоми Лейн за затварянето на производството, а после му помогна да получи достъп до корпоративните финанси. Но след това? Не беше се чувал с него оттогава.
Беше като да чакаш резултати от биопсия и стресът го убиваше. Какво щеше да стане, ако изгубеше работата си? Изгубваше баща си, просто и ясно.
Разочарован и раздразнителен, отиде до приемната. Огромното празно пространство бе прекалено тихо и студено, горещият въздух се издигаше към откритите греди на преобразуваната някога хижа, откъдето, охладен от климатика, се връщаше към покрития с дъски под. Като останалата част от Старото място, както бе известно това тук, офисът се помещаваше в обзаведената наново оригинална сграда, снабдена с всичко — от течаща вода до безжичен интернет по възможно най-незабележимия начин.
Излезе през прекалено голямата врата и закрачи по подрязаната морава. Старото място бе колкото функциониращо предприятие за производство на бърбън, толкова и туристическа атракция, където информираха лаиците и почитателите на бърбъна кое точно го правеше най-добър. На мястото бе придаден вид като от филм на Уолт Дисни, в най-добрия смисъл на думата, всички сгради бяха стари и боядисани в черно и червено, малки пътечки водеха от силоза за зърно до сградата, където се получаваше малцът, както и до хамбарите. Обикновено имаше групи туристи, водени от екскурзоводи, паркингите биваха пълни, магазинът за сувенири и приемната — оживени.
Но всичко бе затворено за седмица и се допускаше само най-необходимият персонал от уважение към смъртта на Уилям Болдуин.
Или поне така бяха казали големите клечки от висшия мениджмънт. А по-вероятно? Замразяването на цените не засягаше само снабдяването със зърно.
Накрая Мак се озова пред един от трите хамбара, които се използваха за складове. Седеметажната, облепена с изолация, дървена сграда приютяваше стотици бурета с отлежаващ бърбън, поставени на тежки дървени рафтове, вариращата през сезоните температура осигуряваше алхимията, която позволяваше на алкохола да се срещне, да се влюби и да се ожени за обгорените фибри на временния си дървен дом.
Отвори вратата с прозорчето в нея и изработените на ръка панти изскърцаха, а богатата земна миризма, която го удари в носа, като пристъпи вътре, му напомни за баща му. В помещението бе тъмно, гредите, които поддържаха редиците, и редици бурета бяха грубо изрязани и износени. Тесните пътеки, които се провираха между рафтовете с бурета, бяха само колкото две дъски ширина и с дължина девет метра. Централната пътека беше от бетон и много по-широка. Той пъхна ръце в джобовете на дънките си, докато навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко в сградата.
— Лейн, какво правим тук? — каза на глас.
Бърбънът изискваше време. Не беше като да правиш водка, в който случай просто завъртваш канелката и — готово. Ако компанията искаше да има какво да продава след седем, десет или дванайсет години? Всичко трябваше да работи сега…
— Хм… моля?
Мак се обърна рязко. На прага на отворената врата, осветена в гръб, стоеше жена с фигура във формата на пясъчен часовник и дълга тъмна коса — като излязла от нечия сексуална фантазия. Господи… дори долавяше парфюма й или сапуна й, или каквото там нахлуваше в ноздрите му.
Тя изглеждаше също толкова изненадана, когато погледите им се срещнаха.