Тя първа намери освобождението си. Или поне даде признаци за това. Не беше сигурен дали не се преструва, но не даваше и пет пари.
Неговият оргазъм бе истински обаче, мощен и разтърсващ, и му напомни, че за него плътта и кръвта са по-добри от всякакви други алтернативи.
Когато свърши и докато се опитваше да възстанови дишането си, Тифании Тифании Тифании се притисна до гърдите му.
— Ммм — прошепна в ухото му. — Беше хубаво.
„Да, беше“, помисли си той и излезе от нея.
— Тогава да го направим отново — изстена той, вдигна я и закрачи към леглото.
Долу, в салона, Лейн остави Монтеверди да говори, макар прекрасно да знаеше колко дължат и колко спешно е за Монтеверди да получи милионите.
Чаша от семейните запаси помагаше на времето да тече и намаляваше шока от снимката на сина на Розалинда. Косата, очите, формата на лицето, телосложението…
— И брат ти не помогна.
Окей, значи речта бе приключила.
— Едуард вече не е част от семейството.
— А се нарича син…
— Внимавай — каза Лейн. — Всяка обида към брат ми е обида и към мен.
— Гордостта може да бъде скъп лукс.
— Както и професионалната репутация. Особено ако е изградена върху фалшива основа — Лейн вдигна тост с бърбъна си. — Но нямаме напредък. Не бях тук през последните две години и трябва да се боря с много неща след нещастната смърт на баща си.
Настъпи пауза, по време на която Монтеверди очевидно обмисляше подхода си. Когато най-после проговори отново, гласът му бе едновременно спокоен и агресивен.
— Сигурно разбираш, че заемът трябва да бъде изплатен сега.
Странно, преди седмица оставаха още две седмици. Предположи, че бордът на „Проспект Тръст“ са подочули нещо или пък някой бе проследил къде отиват парите.
Лейн се запита как Монтеверди е успял, без да го заловят.
— Завещанието се легализира в момента — каза — и нямам достъп до нито една от семейните сметки, с изключение на моята, тъй като не съм попечител или адвокат на майка си, а баща ми е определил адвоката си Бабкок Джеферсън за изпълнител на завещанието. Ако искаш да получиш парите, трябва да разговаряш с него.
Монтеверди прочисти гърлото си, а Лейн си помисли: „Ах, вече е опитал и е получил отказ!“.
— Струва ми се, Лейн, че можеш да покажеш малко повече лична заинтересованост.
— И защо?
— Има достатъчно неща, които трябва да скриете от пресата.
— Смъртта на баща ми вече е в новините.
— Нямах предвид нея.
Лейн се усмихна и се изправи с намерението да отиде до напитките върху количката.
— Кажи ми нещо. Как ще публикуваш новината, че семейството ми е разорено, без и ти да се удавиш? — хвърли поглед през рамо. — Искам да кажа, нека играем с открити карти, а? Заплашваш ме, че ще разкриеш всичко, но дори и да го направиш анонимно, каква полза ще имаш, след като бордът научи за заема? В момента не е добре да се залага на нас и ти си го знаел, когато си разрешил заема. Имал си достъп до цялата информация на тръста. Знаел си прекрасно колко пари има в сметките ни.
— Е, мислех си, че ще поискаш да спестиш на майка си позора…
— Майка ми не е ставала от леглото почти три години. Не чете вестници и единствените й гости са медицинските сестри — а те всички ще мълчат, ако им наредя, или ще изгубят работата си. Кажи ми, опита ли тоя номер и с брат ми, когато разговаря с него? Не мисля, че си стигнал много далеч.
— Не съм направил нищо друго, освен да помогна на стар приятел. Семейството ти обаче няма да преживее скандала и трябва да знаеш, че сметката на майка ти сериозно е намаляла. В нея има по-малко от шест милиона. Сметката на сестра ти вече е закрита. Авоарите на Едуард са на нула. И ако мислиш, че всичко това е по вина на нашето лошо управление, трябва да знаеш, че баща ти стана попечител на всичко, след като обяви майка ти за недееспособна. И преди да си попитал защо сме му позволили да го направи, ще ти напомня, че ние не се разпореждаме с парите на вашето семейство и баща ти имаше законно право.
Чудесно. Направо страхотна перспектива. И шейсет, и осем милиона изглеждаха много пари, после дойдоха още сто и четиридесет милиона. А сега…
Липсваха стотици милиони.
Лейн се обърна отново към Монтеверди и вдигна чашата си. Не искаше другият мъж да види, че ръцете му треперят.
Шестте милиона в сметката на майка му бяха истинско състояние за много хора. Но тези пари щяха да свършат само след три месеца, дори ако ги използваха само за разноските по Ийстърли.
— Щях да обясня това на брат ти — промърмори Монтеверди, — но той не искаше да слуша.