— … но се погрижих да приготвя всичко за федералните — посочи разните компютърни разпечатки и вдигна ръка, в която държеше флашка. — Направих обобщение…
— Разбираш, че си нещастен на „Уолстрийт“, нали?
— … на тегленията, които открих. Всичко е тук. Просто им дай тази флашка и те ще знаят какво да правят. Могат също така да ми се обадят, ако имат въпроси. Ще оставя визитна картичка и номера на мобилния си телефон.
— Трябва да останеш.
Джеф изруга и потърка очи.
— Лейн, не съм някакъв вълшебен талисман, който ще накара всичко това да изчезне. Дори не съм най-добрият за такива неща. Също така нямам официална длъжност в тази компания и нямам законно основание.
— Имам ти доверие.
— Вече имам работа.
— Която мразиш.
— Не се обиждай, чековете, които получавам, са за огромни суми.
— Имаш повече пари, отколкото ти трябват. Може да живееш в скромен апартамент в Мидтаун, но седиш върху цяло състояние.
— Защото не правя глупави неща. Като например да зарежа добрата си работа…
— Мизерна работа.
— … за да гоня дивото.
— Е, поне ще си на топло. Можем да подържим ментови бонбони над огъня. Веднага.
Джеф избухна в смях.
— Лейн.
— Джеф.
Приятелят му скръсти ръце на гърди и побутна очилата си по-високо на носа си. В бялата си риза и черните панталони изглеждаше като човек, който е готов да отиде директно в офиса си след кацането на „Тетърбъроу“, летището на Ню Джърси.
— Кажи ми нещо… — подхвана.
— Не, не знам колко е корен квадратен от никое число, не знам нищо и за числото пи на ента степен и ако ме питаш защо затворената в клетка птица пее, в момента се чувствам така, че ще отговоря: защото до главата й е допрян пистолет.
— Защо още не си се обадил на федералните?
Лейн отиде до редицата прозорци, които гледаха към страничната градина и реката. Долу, на утринната светлина, Охайо бе великолепна, блещукаше по пътя си към бизнес района на Шарлмонт, като че ли онези сгради от стъкло и стомана бяха някаква нирвана.
— Извършени са престъпления, Лейн. Пазиш паметта на баща си или какво?
— Не, по дяволите.
— В такъв случай извикай федералните.
— Ние сме частна корпорация. Ако е имало злоупотреби, щетите са нанесени на нас. Изгубили сме наши пари, а не тези на акционерите. Това си е само наш проблем и наша грижа.
— Шегуваш се с мен, нали? — някогашният му съквартирант го гледаше втренчено, сякаш на челото му израстваше рог. — Били са нарушени закони, защото до щатския министър на правосъдието и до федералните данъчни власти са подавани декларации, в които намерих несъответствия, федералните могат да те обвинят в тайно споразумение в ущърб на трета страна, Лейн. По дяволите, дори аз мога да те обвиня в такова сега, като знам какво правя.
Лейн хвърли поглед през рамо.
— Там ли отиваш?
— Може би.
— А какво, ако кажа, че мога да те защитя.
Джеф изви очи нагоре и отиде до една от чантите върху леглото. Затвори ципа и поклати глава.
— Накарал си разни непрокопсаници да мислят, че светът се върти около вас. Че правилата са различни само защото имаш родословно дърво и пари.
— Парите вече ги няма, помниш ли.
— Виж, или ще се обадиш на федералните, или ще се наложи аз да го направя. Обичам те като брат, но нямам намерение да отида в затвора заради теб…
— Ще се погрижим за нещата.
Джеф изправи гръб и обърна глава. Отвори уста. После я затвори.
— Говориш като мафиот.
Лейн сви рамене.
— Нещата стоят така. Но щом казвам, че мога да те защитя, това включва и от правителството.
— Ти си луд.
Лейн просто гледаше втренчено стария си приятел. И колкото по-дълго очите му бях в контакт с тези зад очилата, толкова по-блед ставаше Джеф.
След миг Джеф седна на леглото и постави длани на коленете си. Огледа изисканата стая и тихо каза:
— По дяволите.
— Ако останеш тук и откриеш какво е станало, мога да се справя тихомълком с проблема. И това е курсът, който ще поема.
— А ако не се съглася?
— Ще останеш.
— Това заплаха ли е?
— Разбира се, че не. Ти си един от най-старите ми приятели.
Но и двамата знаеха истината. Сега той знаеше прекалено много, че да го оставят да си тръгне.
— Исусе Христе — Джеф сложи ръка на слепоочието си, сякаш болка раздираше главата му. — Ако знаех какъв капан е това, никога нямаше да дойда.
— Ще се погрижа за теб. Пари или не, има прекалено много хора, които са длъжници на семейството ми.
— Защото ще принудиш и тях?
— Нещата са такива, каквито са.
— Майната ти, Лейн.