— Да. Наистина искам. Всичко това трябва да остане поверително.
— Разбирам и го смятай за уредено. Нямам обаче много време. Трябва да съм у дома в Канзас за вечеря, а трябва да спра на две места преди това. Да използваме самолета вместо конферентна зала?
— Звучи ми добре, сър.
Вътре самолетът на Ленгхе не приличаше ни най-малко на тези на „Брадфорд Бърбън Къмпани“. Вместо кремава кожа и чисти пепелници Богът на зърното бе вкарал в интериора личния си вкус и той беше уютен и приятен — от ръчно тъканите одеяла до възглавничките с логото на Канзаския университет. Купи с пуканки, а не с хайвер, бяха пръснати навсякъде и вместо алкохол имаше безалкохолни напитки. Не се виждаше стюардеса. И ако въобще имаше такава, то това щеше да бъде съпругата му, а не някоя силиконова красавица.
Ленгхе им предложи пепси кола и очевидно бе готов да им я сервира сам.
— Добре сме, благодаря — каза Лейн и се настани до малката масичка.
Мак седна до него, а Ленгхе — срещу тях. Скръсти в скута си дебелопръстите си ръце и се наведе напред, светлите му очи изпъкваха на фона на загорялото лице.
— Чух, че хората от висшия мениджмънт не се разбират добре с теб — каза Ленгхе.
— Така е.
— Председателят на борда ми каза, че си ги изхвърлил от офисите им и си затворил бизнес центъра.
— Така е.
— И каква е причината?
— Не е нещо, с което се гордея, страхувам се. В момента се опитвам да стигна до дъното на всичко, но имам причина да вярвам, че някой краде от компанията ми. И се страхувам, че е някой от тях или че всичките са замесени. Не знам достатъчно, за да кажа нещо повече.
Лъжец, лъжец, лъжец.
— Значи не си разговарял с председателя на борда?
— Преди да разполагам с всички факти? Не. Освен това не му дължа никакво обяснение.
— Е, синко, мисля, че неговото мнение по този въпрос е различно.
— Ще се видя с него веднага, щом съм готов. Когато човек има доказателства за кражба от величината, за която говоря, не може да има доверие на никого.
Ленгхе придърпа към себе си купа с пуканки.
— Пристрастен съм към това нещо, знаете ли. Но е по-добре от цигари.
— И много други неща.
— Знаеш ли, ти непрекъснато обикаляш около въпроса, синко, затова аз ще го кажа направо. Разбра ли накрая за мините на баща си?
Лейн се наведе силно напред.
— Извинявай… какво?
— Казах на Уилям да престане да си играе с онези диамантени мини в Африка. Най-глупавата идея на планетата. Знаеш ли, миналата година отидох там със съпругата си и се обзалагам, че баща ти не ти е казал, но ги проверих. Не ти е казал, нали? Няма дори дупки в земята. Или са го измамили, или… е, дори не ми се иска да мисля за другата възможност.
— Диамантени мини?
— И това не е всичко. „WWB холдингс“ приютява под чадъра си повече от един бизнес. Той каза, че има петролни кладенци в Тексас, разбира се, ти не можеш да продаваш необработен петрол. Една-две жп линии. Ресторанти в Палм Бийч, Неапол и Дел Рей. Захвана се и с информационни технологии, но не мисля, че стигна донякъде. Говореше нещо за някакво приложение? Не мога да разбера защо, по дяволите, хората си губят времето с такива глупости — извини ме за езика. Имаше също два хотела в Сингапур и Хонконг, модна къща в Ню Йорк. Мисля, че също така инвестира в един-два филма.
Лейн съзнаваше, че трябва да успее да запази спокойствие.
— Как си научил за всичко това?
— Когато трябва да преминеш през осемнайсет дупки на игрището за голф, нещата излизат на повърхността. Винаги съм му казвал да се придържа към основния бизнес. Всичките тези брилянтни идеи могат да бъдат изкушение, но почти със сигурност са черни дупки, особено когато не познаваш въпросната индустрия. Аз съм фермер, просто и ясно. Знам предимствата и недостатъците на сезоните, познавам и земята, културите и само един вид крави. Мисля, че баща ти… е, не искам да проявявам неуважение към мъртвите.
— Дори да оскверниш паметта му, пет пари не давам. Трябва да знам и всичко, което можеш да ми кажеш, ще ми е от полза.
Ленгхе мълча известно време.
— Винаги ме водеше в „Аугуста“. Искаш ли да знаеш защо? — Лейн кимна и той каза — Защото онези момчета никога нямаше да приемат за член мъж с пръст под ноктите. И докато обикаляхме игрището, той говореше за инвестициите, които прави. Винаги и за всичко трябваше да се съревновава — и това не е критика. Аз също обичам да печеля. Разликата между нас е, че аз знам какъв ми е произходът и не се срамувам от него. Баща ти ясно съзнаваше, че всичко, което има, не е негово. Истината е, че ако не се бе оженил за майка ти, и него нямаше да го приемат за член на „Аугуста“.