Всъщност баща му винаги бе обграден от мистерия, макар и не уютна. Тя бе по-скоро породена от липсата на общуване между тях, от липсата на връзка и каквато и да било топлина.
Лейн намери лекарствата във високото тясно шкафче до прозореца.
Имаше шест шишенца с оранжеви хапчета, но броят им бе различен във всяко шишенце. Не познаваше лекаря, който ги бе предписал, имената на лекарствата също не му бяха познати, но като се имаха предвид предупрежденията в никакъв случай да не се поемат повече от предписаните, вероятно бяха болкоуспокояващи или такива за отпускане на мускулите… или много сериозни комбинации, от които можеше да се разболееш повече, отколкото си болен в момента.
Извади телефона си и набра номера на лекаря.
И така, да видим какво знаете.
Лекарят беше доктор по медицина в Онкологичния център „Андерсън“ в Хюстън.
Баща му е знаел, че е болен. И че вероятно умира.
— Изритали са те? — запита Джин в ухаещия въздух на оранжерията.
— Да — отговори дъщеря й.
„Фантастично“, помисли си Джин.
В последвалата тишина тя се опита да покаже родителското си възмущение и си представи как тропа с обувката си с висок ток или пък размахва показалец. Нито едно от двете не бе подходящо. Единственото подходящо бе да извика Едуард, който да се справи с това. Той щеше да знае какво да направи.
Но не. Тази пътека бе отрязана.
Накрая каза:
— Може ли да попитам защо са те помолили да напуснеш?
— Ти как мислиш? Аз съм твоя дъщеря все пак.
Джин направи физиономия.
— Алкохол? Или те хванаха с момче?
Амелия просто вирна брадичка, което показваше, че провинението й е по-сериозно.
— Спала си с някой от учителите? Ти луда ли си?
— И ти си го направила. Затова си напуснала училище…
Предната врата се отвори и се появи Лейн, който бе като фар за моряците.
— Познай кой се е върнал у дома от училище — каза сухо Джин.
— Чух. Ела тук, Амес. Отдавна не сме се виждали.
Момичето се отпусна в прегръдките на Лейн и двете тъмнокоси глави се събраха заедно, а Джин извърна поглед.
— Тя има новини — измърмори Джин, докато се разхождаше из оранжерията и подръпваше листата на орхидеите. — Защо не му кажеш?
— Изритаха ме.
— Защото е спала с някой от учителите си — Джин махна с ръка. — От всичките ми прегрешения е избрала да наследи точно това.
Лейн изруга и отстъпи назад.
— Амелия.
— О, той използва истинското ти име — Джин се усмихна с мисълта, че брат й звучи съвсем като баща им. — Значи говори сериозно. Има ли някой от „Хочкис“, на когото можем да се обадим, Лейн? Със сигурност можем да им повлияем да я приемат обратно.
Лейн си разтърка лицето.
— Някой възползва ли се от теб? Беше ли наранена?
— Не — отговори момичето. — Не беше така.
Заговори Джин.
— Трябва да има начин да я върнем в…
— Не наближават ли последните изпити? — прекъсна я Лейн. — Няма да вземеш удостоверение за завършено образование? Исусе Христе, Амес, това е сериозно. Лоша работа.
— Съжалявам.
— Да — измърмори Джин, — изглежда, че съжаляваш. Искаш ли кърпичка? Това ще ти помогне ли да изиграеш ролята си по-добре?
— Диамантът на пръста ти е великолепен — каза остро Амелия. — Ще се омъжваш, предполагам?
— Два дни след като свърши поклонението пред дядо ти.
— Да, добре че се обади да ми кажеш, майко.
— Женитбата ми не е важна.
— Съгласна съм. Говоря за смъртта на дядо. Дядо ми е умрял, а аз узнавам за това от вестниците.
Лейн се обърна.
— Не си й се обадила, Джин? Наистина ли?
— Моля за извинение, но тя е тази, която е изритана от подготвителното училище. А ти ме гледаш така, сякаш аз съм направила нещо нередно.
— Мога да ходя на училище тук, в Шарлмонт — намеси се Амелия. — „Шарлмонт Кънтри Дей“ е добро училище и мога да живея тук, у дома…
— Какво те кара да мислиш, че ще те приемат сега? — запита Джин.
— Нашите пари послужиха за разширението му преди пет години — заяви Амелия. — Като че ли няма да ме приемат. За кого се омъжваш, майко? Нека позная. Той е богат и безгръбначен…
— Достатъчно! — сряза я Лейн. — Джин, тя е твоя дъщеря. Поне веднъж в живота си ще се държиш ли като майка? И Амелия, проблемът е по-голям, отколкото осъзнаваш.
— Но е поправим — каза момичето. — В това семейство всичко е поправимо, нали?
— Всъщност това не е вярно. И по-добре се моли да не го научиш по трудния начин и заради сегашното си провинение.