Едуард наклони глава.
— По онова време той имаше други приоритети. Нима изминахте целия път до окръг Огдън, за да ми задавате въпроси за конете ми? Или става въпрос за баща ми?
Меримак отново се усмихна по начин, който предполагаше, че не му се иска да отправя заплахи.
— Да. Само няколко основни въпроса. В ситуации като тази обичаме да започваме от семейството.
— Питайте.
— Можете ли да опишете каква бе връзката ви с баща ви?
Едуард постави метлата между коленете си и започна да движи дръжката напред и назад.
— Беше на приливи и отливи.
— Това е доста неясно.
— Дефиниция ли искате?
— Не — Меримак извади бележник от задния си джоб и го отвори. — Значи не сте били близки.
— Работих с него няколко години. Но не мога да кажа, че връзката ни бе традиционната между баща и син.
— Вие сте били очевидният наследник?
— Да, що се касаеше до бизнеса.
— Но вече не сте.
— Той е мъртъв. Няма „вече“, нали? И защо не ме попитате направо дали съм го убил и да приключваме с това?
Още една от онези усмивки. Няма спор, човекът имаше хубави зъби, прави и бели, и изобщо не бяха изкуствени.
— Добре. Може би ще пожелаете да отговорите на собствения си въпрос.
— Как е възможно да убия когото и да било? Едва успявам да измета пътеката.
Меримак погледна към пода, после пак към него.
— Току-що ми казахте, че е само въпрос на мотивация.
— Вие сте детектив от отдел „Убийства“. Трябва да знаете колко усилия се искат, за да убиеш някого. Баща ми бе здрав човек и в сегашното ми състояние той тежеше около двайсет и пет килограма повече от мен. Може и да не съм го обичал много силно, но това не означава, че съм бил готов да извърша отцеубийство.
— Можете ли да ми кажете къде бяхте в нощта, в която той е умрял?
— Бях тук.
— Има ли някой, който може да потвърди това…
— Аз мога.
Шелби излезе от килера, спокойна като Буда. Макар че лъжеше.
— Здравейте, мис — каза детективът, отиде при нея и й подаде ръка. — Аз съм от полицейското управление в Шарлмонт. А вие сте?
— Шелби Ландис — тя стисна ръката му и направи крачка назад. — Работя тук, в конюшните.
— Откога?
— Отскоро. Седмица или там някъде. Баща ми умря и ми каза да дойда тук.
Меримак погледна Едуард.
— И вие двамата бяхте…
— Просто тук — отвърна Едуард. — Не излизам много.
— Е. Сигурен съм, че ви е трудно — усмивка. — Позволете ми да ви попитам нещо. Каква кола карате?
Едуард сви рамене.
— Всъщност, нямам кола. Поршето ми е в Ийстърли. Вече не е толкова практично, колкото преди.
— Кога за последен път си бяхте у дома?
— Домът ми вече не е там. Живея тук.
— Чудесно. Кога за последен път бяхте в Ийстърли?
Едуард си спомни как двамата с Лейн влязоха в бизнес центъра, за да могат онези финансови доклади да видят бял свят. Технически онова не беше взлом, но Едуард със сигурност не бе желан там. А и беше откраднал корпоративна информация.
После го имаше онзи миг с мис Аврора, която го прегърна и докосна душата му.
В Ийстърли имаше много охранителни камери. Вън и вътре в къщата. И в бизнес центъра.
— Бях там преди два дни. Да се видя с брат си Лейн.
— И какво правихте, докато бяхте там?
— Говорих с него — използвах задна вратичка, за да открадна информация. Гледах как баща ми сключва сделка със Сътън. След като й показа, че го привлича сексуално. — Просто наваксахме.
— Хмм — усмивка. — Взехте ли някоя от другите коли? Искам да кажа, семейството ви има много коли, нали?
— Не.
— Така ли? Защото, когато бях там вчера, видях доста гаражи отзад. Точно срещу бизнес центъра, където е работел баща Ви.
— Не, не съм вземал някоя от другите коли.
— Ключовете за колите са в гаража, нали? В сейф, за който трябва да се знае комбинацията.
— Предполагам, че да.
— Знаете ли комбинацията, Едуард?
— И да съм я знаел, съм я забравил.
— И това се случва. Хората непрекъснато забравят кодове и пароли, нали? Кажете ми нещо, знаете ли дали баща ви е имал врагове? Някой, който е искал да му навреди? Да е имал причина да си отмъсти?
— Списъкът е дълъг.
— Така ли?
— Баща ми имаше навика да не се опитва да бъде приятен на хората.
— Можете ли да ми дадете определени примери?
— Всеки, с когото е имал работа в личен и професионален план. Това как ви се струва?
— Дразнещо, наистина. Казахте, че баща ви е бил здрав в сравнение с Вас. Но знаете ли дали не е бил болен от нещо?
— Баща ми вярваше, че истинските мъже не се разболяват.