Едуард ги подмина и продължи към бизнес центъра.
Нямаше лъскави автомобили, паркирани пред дългата стена. Зад прозорците не се виждаха светлини, макар че може би причината за това бяха спуснатите завеси. Нямаше хора, които да влизат или излизат.
И за него нямаше проблем да влезе, след като набра кода и вратата се отключи.
Въздухът вътре бе прохладен и сух и тъмнината, съчетана със сравнително ниските тавани, създаде у нея впечатлението, че влиза в пещера… Много хубава пещера с дебели килими и картини, рисувани с маслени бои, окачени по стените, и кухня на самообслужване, за която бе чувала, но сама никога не бе използвала.
— Какво ще правим? — попита тя, следвайки го, докато той куцаше пред нея.
Той не отговори. Отведе я в заседателната зала… и затвори вратата.
После я заключи.
В стаята бе включено само аварийното осветление в ъглите, тъмносините завеси бяха спуснати и прилягаха толкова плътно, сякаш бяха затворени с ципове, върху лакираната маса нямаше нищо, освен красиво подредените цветя в центъра, които изглежда не бяха подновявани няколко дни.
Имаше дванайсет кожени стола.
Той блъсна настрани един стол до тясната страна на масата, после се обърна към нея. Приближи и сведе поглед към тялото й.
Когато усети пристягане в дробовете си, сякаш се задушаваше от познато вълнение, тя вече знаеше точно защо са тук… и знаеше, че няма да лиши нито себе си, нито него от това.
Нямаше смисъл. Но тя бе отчаяна, както и той, и понякога първичната страна надвиваше логиката и инстинкта за самосъхранение.
— Искам те — каза той, а очите му я оглеждаха, горещи и жадни. — Бих ти казал, че имам нужда от теб, но тази истина ме плаши прекалено много, за да я изкажа на глас.
Тя протегна ръце към него. Или може би той към нея.
Господи, колко жадна и настоятелна бе целувката му, докато едната му ръка се спря върху врата й, а другата се обви около кръста й. С рязко движение той я избута назад, докато тя усети, че бедрата й опират в масата.
— Можеш ли да се повдигнеш? — изръмжа той, почти допрял устни в нейните. — Аз не мога да те вдигна.
Както обикновено при Брадфордови, всичко беше от най-високо качество и макар Сътън да бе доста тежка, масата изобщо не помръдна, когато тя седна върху нея.
Ръцете на Едуард повдигаха полата й все по-нагоре, докато той я целуваше все по-нетърпеливо. После ръцете му се плъзнаха по-нагоре между бедрата й, пръстите му проследиха извивките на тялото под блузата й и смъкнаха сакото „Армани“, което носеше. Сътън сама разпусна косата си.
Копчетата на блузата й сякаш се разкопчаваха сами под сръчните му пръсти, после той смъкна презрамките на дантеления й сутиен и откри гърдите й, наведе се и облиза зърната й, после започна да ги смуче, усилвайки неудържимото й желание. Тя се отпусна назад върху полираната заседателна маса, а той се наведе още повече, покривайки я с тялото си.
Ръцете му се вдигнаха бързо и обхванаха гърдите й, а бедрата му се движеха, притиснати в нейните, като я галеха с пениса му, толкова твърд, че тя не можеше да прецени дали е свалил панталоните си. Полата й не остана дълго на мястото си. Когато тя се повдигна, за да притисне устни в неговите, Едуард използва момента, разкопча полата й и я смъкна.
После махна и чорапите й.
После бикините.
После устните му се отделиха от гърдите й… и се преместиха другаде.
Оргазмът й беше толкова силен, че главата й се блъсна в твърдата маса, но Сътън не забеляза. Тя разпери ръце с притиснати в полираната повърхност длани и извика името му, без да се сдържа.
Никой нямаше да разбере.
Никой нямаше да чуе.
И след като бе прекарала цял ден в управление на корпорацията, след като решително бе отстранила от съзнанието си притесненията за баща си, за да бъде професионалистката, която искаше и трябваше да бъде в кабинета си, след като бе отричала чувствата си към Едуард толкова дълго, нямаше да се сдържа повече.
— О, господи…. толкова си красива!
Когато го чу да говори, тя повдигна глава. Той се взираше в нея с пламнал поглед, а ръцете му не се отделяха от гърдите й.
После, сякаш отгатнал желанието й, той се изправи и посегна към ципа на панталона си.
Тя седна и посегна да свали ризата му, ръцете й несръчно се опитваха да разкопчаят копчетата…