— Не, не, не махай ризата.
Не искаше да спори, но усети как пенисът му се притиска и после влиза в нея.
Сътън отново извика, после Едуард се отпусна върху нея, движеше се бързо и силно, тласъците местеха тялото й върху масата и тя обви кръста му с крака, за да се задържи близо до него.
Тя не искаше той да е с ризата. Не искаше да съществува причината, поради която той не искаше да я махне. Искаше да бъде свободен като нея.
Но щеше да се задоволи с това, което й даваше. И нямаше да иска нищо повече.
Скоро оргазмът на Едуард бе толкова силен, колкото и нейният, тя чуваше дрезгавия му глас в ухото си, името си, което той изричаше през стиснатите си зъби, стоновете му, които се сливаха с нейните.
Сякаш измина цяла вечност, която й се стори много кратка, преди той да се отпусне неподвижно върху нея.
И в този миг за пръв път, откакто Едуард я хвана за ръка и я доведе в бизнес центъра, тя си спомни, че той не е толкова силен, колкото бе преди.
Когато се отпусна върху нея, той не тежеше много, а дишането му остана неравномерно доста дълго.
Тя свали сключените си крака, обви го с ръце, затвори очи и го притисна към себе си.
Изглеждаше най-естественото нещо на света да отвори сърцето си за него, без да промълви и дума — колкото и хубаво да бе изживяването, то без съмнение бе откраднат миг и щеше да й се наложи отново да приеме отбранителната си позиция, заедно с дрехите, които щеше да облече…
Той прошепна нещо в ухото й, но тя не го разбра.
— Какво? — шепнешком попита тя.
— Нищо.
Едуард спря въпросите й с още целувки. После отново се раздвижи в нея, пенисът му все още бе твърд, устните му все още се притискаха силно в нейните, той още я искаше.
Незнайно защо очите й се насълзиха.
— Защо имам чувството, че се сбогуваш?
— Шшш… — каза той и продължи да я целува.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
— Колата ми никога не се е повреждала така. Никога.
Докато Бет говореше на Мак, заваля дъжд, капките намокриха сакото на гърба му, а той гледаше съскащия двигател под вдигнатия капак.
— Всичко е наред. Случва се. Така че слушай, кажи ми, че днес съм късметлия… Кажи, че имаш бутилка с вода в колата.
— Мисля, че имам… чакай.
Той размахваше ръце, опитвайки се да разнесе облаците гореща, миришеща на масло пара, а над главите им гръмотевиците боботеха като търкалящи се топки за боулинг.
— Ето — каза Бет. — Намерих я.
Той свали сакото си, покри ръката си с ръкава и се наведе към капачката на радиатора.
— Стой настрани.
— Не, чакай. Ще си повредиш…
Той успя да развие капачката, но усети остро като бръснач опарване по-нагоре върху ръката си.
— Мамка му.
— Мак, да не си откачил?
Опитвайки се да преглътне с достойнство факта, че е постъпил глупаво, той пусна проклетото сако и размаха ръка във въздуха.
— Дай ми водата — каза през зъби той, когато успя да си фокусира погледа.
Внезапна светкавица му осигури първокласна видимост под капака и гръмотевицата, която последва веднага след това, показа, че бурята приближава бързо и има точно определена цел.
— Хайде, влизай в колата.
— Ами ръката ти?
— Ще я видим, когато това нещо спре да прегрява. Хайде.
Пороен дъжд прекъсна спора, а Бет заобиколи колата тичешком и отново седна зад волана. Дъждът бе студен, което бе добре по много причини, особено защото мокреше двигателя, благодарение на силните пориви на вятъра. И много скоро радиаторът бе почти пълен, след което той затвори капака и бързо се върна в колата.
— Е, това беше забавно — той затвори вратата и вдигна мократа коса от лицето си. — Може да включиш двигателя.
— Как е ръката ти?
— Все още е цяла. Хайде да видим дали ще можем да продължим.
Бет мърмореше и клатеше глава, докато завърташе ключа.
— Нищо не разбирам от автомобили и след това, което се случи, ще оставя нещата както са си.
Но двигателят включи веднага, тя погледна Мак с усмивка и той почти забрави болката в ръката си.
— Не се впечатлявай толкова — изпъчи гърди той. — Всички мъже, които се казват Мак или Джо, са задължени от конституцията да се справят в подобни ситуации.
За нещастие, болката скоро се върна. Дъждът плющеше по предното стъкло, светкавиците се мятаха по небето като светлини в дискотека и той откри, че отново ругае и не иска да погледне пораженията върху ръката си.
Започна да сваля вратовръзката си, скърцайки със зъби, защото му прилоша.
— Мисля, че трябва да отидем в „Бърза помощ“ — каза тя.
— Чакай да видя колко е зле.