Обърнах се към Зъба и тъкмо да отворя уста…
— Не — отсече той.
Присвих очи. И отново отворих уста…
— Не!
— Среща в най-северната точка на язовир Мийд — рекох.
— Моля? За какво говорите? — попита Ръч. — Ще спираме ли? Аз пак огладнях.
— Макс иска да се прави на супергерой защитник на онеправданите — заяви Зъба с раздразнение.
— О… — Ръч погледна надолу и вдигна вежди, сякаш всичко щеше да й се изясни ей сегичка.
Бях започнала да описвам широка дъга, за да стигна до момичето на земята. Мислех си: Ами ако това момиче е в беда като Ейнджъл, но няма кой да се намеси?
— А! Макс, помниш ли, когато спаси онова зайче от лисицата и го гледахме в един кашон в кухнята, а после, като се оправи, ти го пусна? Ех, че беше хубаво. — Ръч замълча. — Пак ли видя някое зайче?
— Нещо такова — отвърнах аз на ръба на търпението си. — Ще ми отнеме две секунди.
Обърнах се към Зъба:
— Ще ви настигна, преди да сте изминали и шейсет километра. Просто дръжте същия курс, а ако се наложи промяна, ще се видим на язовира.
Зъба се втренчи пред себе си. Вятърът разроши косата му. Не беше доволен, усещах го.
Е, човек не може да се харесва на всички непрекъснато.
— Хайде — рекох делово. — Ще се видим след малко.
20
Иги имаше способността в някои ситуации да разсъждава подобно на същински учен. Беше направо плашещо колко свръхумен можеше да бъде.
— Имаме ли хлор? — попита го Газопровода. — Струва ми се, че ако го смесим с някакви други неща, ще се получи експлозив.
Иги вдигна вежди.
— С какви „неща“? С чорапите ти? А и нямаме хлор, да не сме на басейн. Какъв цвят е тази жица?
Газопровода се приведе и се взря в плетеницата от вътрешности на уредбата, която бяха изсипали на кухненската маса.
— Изглежда, все едно някакъв робот е повърнал — отбеляза той. — Жицата е жълта.
— Добре. Не отлепяй очи от нея! Много е важно. И не я обърквай с червената!
Газопровода погледна схемата, която беше свалил от интернет. Сутринта Иги беше размразил вентилатора на компресора в главния процесор и в момента компютърът работеше, без да се изключва в истеричен пристъп на паника на всеки десет минути. Просто го беше поправил, ей така.
— Разбрано, шефе — промърмори Газопровода и разлисти страниците. — Следваща стъпка: трябва ни някакъв часовник.
Иги се замисли за миг, после се усмихна. Дори очите му се смееха.
— Усмивката ти определено ме плаши — обади се Гази смутено.
— Донеси будилника на Макс. Онзи с Мики Маус.
21
Приземих се малко тежко и трябваше да пробягам доста бързо няколко метра, за да не заора нос в земята. Бях някъде в Аризона, обградена от ниските храсталаци зад изоставен склад. Свих загретите си от полета криле и усетих как се сгъват от двете страни на гръбнака ми. Стегнах качулката на анорака около врата си. Ето. Изглеждам съвсем нормално.
Излязох зад ъгъла на склада и тръгнах към трите момчета на около петнайсет-шестнайсет години. Момичето беше по-малко, някъде на дванайсет.
— Предупредих те да не казваш на никого за проблема ми с Ортиз — викаше й едно от момчетата. — Не е твоя работа. Трябваше да му дам урок.
Момичето прехапа устни в смесица от страх и яд.
— И затова ли го преби? Изглежда все едно го е блъснала кола. Не ти е направил нищо — каза тя.
Аз си помислих: Само така, момиче!
— Много му знаеше устата. Самото му съществуване, това, че диша въздуха ми… — рече момчето, а приятелите му се захилиха гадно.
Боже, що за отрепки. Но бяха въоръжени — единият беше облегнал хлабаво пушка в свивката на ръката си. В Америка всеки има право на оръжие и прочее, и прочее. На каква възраст бяха тези смешници? Техните знаеха ли, че размахват пушки наоколо?
Толкова ми беше писнало по-силните да тормозят по-слабите! Повтаряше се в живота ми, откакто се помнех — буквално, — и явно беше често явление и в обикновения свят. Беше ми втръснало до болка от подобни глупави биячи!
Отдалечих се от сградата. Момичето ме видя и в очите й просветна изненада. Това беше достатъчно — момчетата се обърнаха и погледнаха зад себе си.
Още една глупачка — помислиха си с облекчение. За миг задържаха поглед върху изподраното ми лице и синината под окото, но после забравиха за мен. Първа грешка.
— Е, Ела, какво ще кажеш в своя защита? — рече тарторът им с насмешка. — Има ли причина да не дам урок и на теб?