— Вашите тук ли са? — попитах.
— Живея само с мама — отвърна Ела. — Нямам баща. Хайде, да влезем вътре. Мама ще ти помогне. Магнолия, ела тук, момиче!
Ела се обърна и тръгна към къщата. Стъпките й изтропаха по дървените стъпала, след което тя се обърна и ме погледна.
— Можеш ли да ходиш?
— Аха.
Тръгнах бавно към малката къщичка на Ела, която грееше с топла, уютна светлина. Бях замаяна и уплашена. Дали не бях на път да направя последната груба грешка от целия низ груби грешки, които допуснах днес?
Сложих здравата си ръка върху ранената.
— Боже мой! Това кръв ли е? — възкликна Ела, щом видя светлосиния суичър. — О, не, хайде, бързо да влизаме вътре!
Тя блъсна вратата с рамо и едва не се препъна в Магнолия, която изприпка бодро вътре.
— Мамо! Мамо! Едно момиче се нуждае от помощ!
Замръзнах на място. Да остана или да избягам. Да остана или да избягам. Да остана?
30
— Дали кабелът ще издържи? — прошепна Газопровода.
Иги кимна, вдигна вежди и зави двата му края с клещите. Облегна се на един бор за опора и когато кабелът се опъна, нахлузи отгоре скоба и я стегна.
— Така ще е по-здраво — прошепна той. — Поне докато не го закачи бясно движещият се хамър.
Газопровода кимна мрачно. Ама че нощ. Бяха свършили толкова много… Дори и Макс не би се справила по-добре. Надяваше се тя вече да е спасила Ейнджъл. И нищо да не се е объркало. Ако Ейнджъл попаднеше в ръцете на Белите престилки… За миг си представи бледото и безжизнено тяло, проснато на студена метална маса, докато Белите престилки наоколо философстват за необичайната й костна структура. Преглътна и прогони ужасяващото видение. Отново се огледа и ослуша.
— Да се връщаме ли? — прошепна Иги.
— Да.
Газопровода се изправи и отскочи от земята, без да се отдалечава от дърветата. Последва тъмния силует на Иги, който забави ход и се понесе обратно на запад към дома им. Отгоре Газопровода не виждаше и следа от делото им — което беше добре. Не трябваше да допускат от хеликоптера на Заличителите да забележат платнището или кабела по-рано от необходимото.
— Покрихме всички възможни подстъпи — каза той на Иги, след като се издигнаха достатъчно високо. — Олиото, пироните на пътя, кабелът… Би трябвало да свършат работа.
Иги кимна.
— Яд ме е, че не използвахме Биг бой — рече той. — Но не ми се ще да го пропиляваме. Първо трябва да ги видим. Така де, ти да ги видиш.
— Може би утре — каза Газопровода окуражително. — Ще излезем и ще видим каква каша сме сбъркали.
— Забъркали — каза Иги.
— Няма значение — отвърна Газопровода задъхано в прохладната нощ.
Нямаше търпение да покаже на Макс колко добре са се справили.
31
Тъмнокоса жена с разтревожени очи отвори широко вратата.
— Какво има, Ела? Какво става?
— Мамо, това е… — Ела замълча, а ръката й застина във въздуха.
— Макс — казах аз.
Защо не се представих с друго име? Защото не се сетих.
— Приятелката ми Макс. Тя е момичето, за което ти разказах — което ме отърва от Хосе, Дуейн и останалите. Спаси ме. Но са я простреляли.
— О, не! — възкликна майката на Ела. — Заповядай, Макс, влез! Да се обадим ли на вашите?
Останах на изтривалката — не исках да накапя с вода и кръв пода вътре.
— Ами…
В този миг майката на Ела видя оцапания с кръв суичър и закова поглед върху лицето ми. Бузата ми беше одрана, едното око — насинено. Неочаквано всичко се промени.
— Само да си взема нещата — каза тя нежно. — Събуй се. Ела ще те заведе в банята.
Зашляпах по коридора с мокрите си чорапи.
— За какви неща отиде? — прошепнах.
Ела светна една лампа и ме въведе в старомодна баня със зелени плочки и кръг ръжда около канала на умивалника.
— Лекарските си неща — прошепна ми Ела. — Ветеринар е, така че разбира от рани. Дори и на хора.
Ветеринар! Засмях се отпаднало и се наложи да поседна на ръба на ваната. Ветеринар. Скоро щяха да се убедят, че е съвсем на място.
Майката на Ела влезе с пластмасова кутия с материали за първа помощ в ръка.
— Ела, защо не донесеш на Макс сок? Вероятно се нуждае от нещо сладко и от течности.
— С удоволствие бих изпила един сок — казах с жажда.
Ела кимна и изчезна в коридора.
— Май предпочиташ да не звъним на вашите? — каза майката на Ела успокоително и започна да реже яката на суичъра ми.