Ръч кимна сериозно и се зачуди точно какво „нещо“ би накарало Макс да ги изостави. Не й се мислеше.
Зъба се изправи и високият му тъмен силует се открои на избелелия пясъчник, от който бяха скалите. Погледна я търпеливо със спокойно изражение. Очите му грееха с бездънен мрак.
— Готова ли си?
Ръч скочи на крака и изтупа праха от панталоните си.
— Абсолютно. Хм, къде предлагаш…
Зъба обаче вече летеше — бе се метнал от скалата и топлият въздух, издигащ се нагоре от дъното на каньона, го беше подел.
Ръч се затича няколко крачки и скочи във въздуха след него.
— Тарзан! — извика. Каквото и да значеше това.
35
Събудих се. Беше ми топло, бях суха, превързана и в безопасност.
Идеше ми да умра.
Както обикновено, щом се събудих, първо ме обзе паника, защото не знаех къде съм. Умът ми с тревога различи тапети на цветя. И меко топло легло, което ухаеше на омекотител за пране. Сведох поглед. Бях облечена в широка тениска с някакъв неизвестен за мен анимационен герой.
Намирах се в дома на Ела, а трябваше да спася Ейнджъл — ако изобщо беше жива. Зъба и Ръч сигурно вече забиваха игли в малка кукличка копие на Макс. Не бих ги винила.
Рамото и крилото ми напомниха за себе си със самото събуждане — връхлетя ме пронизваща болка, която струеше от тях на експлозивни тласъци. Уф. Веднъж си бях извадила рамото, докато се боричках със Зъба. Заболя ме страшно. Взех да залитам наоколо, притиснала рамо, и се опитвах да сдържа сълзите си. Джеб ме успокои — заговори ми, за да ме разсее, след което в най-неочаквания момент го намести с едно изщракване. Цялата болка изчезна на мига. Той отмести пропитата ми с пот коса от челото ми с усмивка и ми сипа лимонада. А аз си помислих: Така би постъпил един баща. Всъщност се справя по-добре от баща.
Все още усещах липсата на Джеб толкова силно, че при мисълта за него гърлото ми се стягаше.
Внезапно застинах — вратата на стаята се открехваше много, много бавно и тихо.
Бягай! — закрещя умът ми, а пръстите ми се впиха в чаршафите. — Полети!
Кафявите очи на Ела надникнаха иззад вратата, пълни с любопитство и интерес.
— Май е будна.
Появи се и майката й.
— Добро утро, Макс. Гладна ли си? Обичаш ли палачинки?
— И малки наденички за закуска? — добави Ела. — И плодове?
Надявах се, че лигите ми не са потекли наистина по тениската. Кимнах. Двете ми се усмихнаха и излязоха. На леглото имаше дрехи. Моите дънки и чорапите ми бяха изпрани, а до тях се мъдреше бледолилав суичър с нови широки прорези на гърба. Майката на Ела се грижеше за мен също като Джеб. Не знаех как да постъпя и какво да кажа.
Току-виж бих свикнала с този живот.
36
Газопровода беше убеден, че независимо колко бързо мислеха да ги убият Заличителите, щеше да му се стори цяла вечност.
— Нагоре и навън — прошепна Иги и леко се доближи до него.
Нагоре и навън? Газопровода повдигна вежди. Иги май се шегуваше. Право нагоре?
Тряс! Газопровода подскочи — прозорецът зад него се пръсна и ги засипа със стъкла и трески. През останките му влезе мълчаливо ухилен Заличител.
— Имам изненада за вас — започна първият с мила усмивка. — Хванахме малкото, така че вие не им трябвате живи.
Двамата избухнаха в смях, който напомняше дълбокия тътен на камбани, след което лицата им започнаха да се променят. Газопровода се смръщи, когато се преобразиха в подобия на вълци — муцуните им се издължиха, зъбите им пораснаха и в устите им сякаш изникнаха ножове.
— Е, момчета — едва не замърка другият, — не са ли ви го казвали? Колкото и да бягате, спасение няма.
Лъскавата му черна коса започна да се сгъстява, а по цялата дължина на ръцете му се появи нелепа козина. Той буквално облиза бузи и потри ръце една в друга, сякаш беше заучил движенията на някой лош анимационен герой.
— Готов?
Гласът на Иги беше недоловим, а устните — напълно неподвижни, и Газопровода се зачуди дали изобщо беше казал нещо. Секундите се нижеха учудващо бавно. Отпуснатите до тялото му ръце се свиха в юмруци. Беше готов. Разбира се.
— Тоя изрод е сляп — каза единият Заличител и посочи Иги. — Не се тревожи, малкият, скоро всичко ще приключи заедно с неудобството, което ти причинява слепотата. Жалко, че не са ти сложили от специалните им очи — като моите.
Газопровода го погледна и гърлото му се стегна от отвращение, когато осъзна за какво говори той. Дълбоко в едната очна ябълка на Заличителя се криеше топка от неръждаема стомана. Тя изпускаше червен лазерен лъч, от който изглеждаше сякаш е пълна с кръв. Заличителят се ухили и насочи окото към Газопровода. На ризата му заигра червена точка, която започна да прогаря плата.