Злодеите се разсмяха.
— Избягахте, преди да ти инсталират последните иновации — каза единият. — Ти изгуби.
Как ли не — помисли си Газопровода с отвращение.
— Е, какво ще правим, прасенца? — попита първият Заличител. — Няма ли да се опитате да избягате? Кой знае — може да ви провърви. Поне за кратко.
Ухилен очаквателно, той се приближи.
— На три.
Газопровода отново се поколеба дали беше чул гласа на Иги, или просто си въобразяваше.
— Едно.
Газопровода сви пръстите на краката си вътре в маратонките.
— Две.
Когато Иги извика „Три!“, той скочи нагоре във въздуха и разпери криле с могъщ плясък. Единият Заличител изрева яростно, сграбчи го за крака и го дръпна. Над него Иги проби прогнилия покрив на заслона и излетя в небето. Газопровода се измъкна от хватката на Заличителя, мушна се през разбития покрив и прибра криле, за да успее да мине през дупката. Отвън загуби инерция, кацна тромаво на една паянтова греда и се плъзна встрани. Сграбчи летвите под себе си, но те се откъртиха на мига.
Иги се обади от около шест метра по-горе.
— Гази! Хайде!
Точно преди да се изхлузи от ръба на покрива, Газопровода разпери криле, махна с всички сили, вдигна ги и отново замахна. Иги го изчака да се изравни с него и хвърли нещо в заслона.
— Бързо, бързо, бързо! — извика и замаха трескаво с криле.
След секунди бяха на стотина метра.
Бум!
Всъщност прозвуча по-скоро като ду-ду-ду-дуум!
Ударната вълна помете двете момчета и ги тласна назад във въздуха. Газопровода овладя тялото си и опули очи при вида на широкото около десет метра огнено кълбо, което изригна на мястото на заслона.
Онемя.
Огненото кълбо на Биг бой се стопи и заслонът избухна в ярки пламъци. Старите прогнили дъски горяха като трески. Огнените езици се протягаха нагоре и облизваха близките дървета. Сухите кафяви борови иглички по земята прихванаха огъня и той се плъзна наоколо.
Боже, беше прекрасно!
— Е — обяви Иги след дълга пауза, — мисля, че с тези приключихме.
Газопровода кимна и му прилоша. При взрива едно тъмно тяло беше излетяло нагоре, след което беше паднало обратно на земята като овъглена буца. Другият Заличител беше изпълзял на няколко метра от заслона, но накрая горящият му силует се бе отпуснал на земята и пламъците бяха погълнали очертанията му.
— Освен ако не са се измъкнали? — добави Иги.
Разбира се, не беше видял нищо. Газопровода прочисти гърло и отговори:
— Не. Мъртви са.
Изпитваше леко отвращение, вина и омърсяване. След това си спомни Ейнджъл, която беше поделила последните хапки сладолед с него преди три вечери. Беше толкова малка. Кой знае на какви зловещи неща я подлагаха в момента. Той стисна зъби.
— Така ви се пада — изсъска. — Това е за сестра ми, за Ейнджъл, нещастни боклуци такива.
В този момент зърна черния хамър със смачкан капак, който се носеше стремително към горящия заслон. От десния прозорец се подаваше Заличител, който гледаше през бинокъла си.
— Хайде, Иги — рече Газопровода. — Да се махаме оттук.
37
Звънецът издрънча изнервящо и нечии ръце грубо блъснаха Ейнджъл напред. Тя се препъна, но запази равновесие точно преди да падне върху намотките бодлива тел.
Идеше й да заплаче. Правеше едно и също от сутринта, а вече беше късно следобед.
Беше гладна, виеше й се свят, а всяко мускулче по тялото й я болеше — но те продължаваха да я карат да тича.
Беше в лабиринт, осъзнаваше това.
Бяха го построили в огромно, подобно на салон помещение в основната сграда на Училището. Пускаха звънеца, блъскаха я вътре, а тя трябваше да тича колкото може по-бързо, докато не намереше изхода. Всеки път лабиринтът беше различен, а изходът се намираше на ново място. Забавеше ли ход, получаваше толкова силен токов удар, че мозъкът й едва не изключваше, или пък жиците под краката и се нажежаваха до червено и я изгаряха. Затова и сега се втурна сляпо напред с премрежени от сълзите очи, като завиваше ту наляво, ту надясно, докато най-сетне не изскочи през изхода.
След това щеше да получи глътка вода и петминутна почивка, докато прередят лабиринта.
Ейнджъл подсмръкна, като се опита да бъде тиха. Това беше ужасно! Ако можеше да научи пътя предварително — просто да го знае, — щеше да претича бързо през лабиринта, без да я удрят с ток и да я горят.