— А ако са се преместили? — попита Зъба за n-ти път. — Или ако не си прочела правилно и тези хора нямат нищо общо с теб? — След което добави потресаващо загрижено: — Ръч, дори и да не си зачената в епруветка — което е малко вероятно, — може би е имало причина да се откажат от теб. Може да не те искат.
— Да не мислиш, че не съм го обмислила? — прошепна тя с нетипичен за нея гняв. — Знам! Но съм длъжна да опитам. Дори и при нищожен шанс… Ти не би ли опитал?
— Не знам — отвърна Зъба след пауза.
— Така е, защото ти не се нуждаеш от нищо и от никого — каза Ръч и отново впери поглед в караваната. — Аз обаче не съм като теб. Имам нужда от хора.
Зъба замълча.
Бяха горе-долу прикрити между колата и няколко ниски кедрови бора. Ръч буквално трепереше от притеснение.
До нея Зъба се стегна и тя чу отварянето на врата. Задържа дъха си. От караваната излезе жена. Ръч хвърли бърз поглед към ръката си, за да провери дали цветът на кожата им съвпадаше. Горе-долу. Не можеше да прецени. Жената излезе в покрития с борови иглички двор отпред и седна на сянка на един евтин сгъваем стол.
Косата й беше мокра и навита на ролки, а на раменете си беше метнала кърпа. Отпусна се в стола, запали цигара и отвори кутийка безалкохолно.
— Кола. Подходяща за всяко време на денонощието — прошепна Зъба, а Ръч го смуши с лакът.
Хм. Ръч се отпусна на пети. Чувстваше се странно. Част от нея се надяваше, че това не е майка й. Щеше да е друго, ако беше изнесла поднос с току-що извадени от фурната сладки на прозореца или ако работеше в градината, или нещо подобно. Някакво майчинско занимание. Друга част от нея обаче се надяваше, че това все пак е майка й, тъй като, честно казано, някой — който и да било — пак беше по-добре от никой.
Трябваше просто да стане, да иде до нея и да каже: „Хм, да сте губили дъщеря на име Моник преди около десет-единайсет години?“.
Да, трябваше да каже само това. А жената щеше да отвърне…
— Търсите ли нещо, гадини? Е, намерихте го.
Красивият, мелодичен смях точно зад гърба им несъмнено принадлежеше на Заличител.
44
Ръч скочи на крака. Бяха трима и вече бяха започнали да се преобразяват. Отначало бяха красиви като манекени, но после лицата им се издължиха уродливо, от кървавочервените венци се подадоха зъби, а на върха на пръстите им поникнаха заострени нокти.
— Ари — каза Зъба с равен глас.
Ръч повдигна вежди и погледна водача им. Очите й се разшириха.
— Ари! — възкликна тя. — Ти беше малко момче.
Той се усмихна, стегна мускулите на ноктестите си ръце и рече:
— Е, сега съм пораснал и съм могъщ Заличител. — Изтрака закачливо със зъби и продължи: — А ти си малко кафяво прасенце. Мляс.
— Какво са ти сторили? — попита Ръч тихо. — Съжалявам, Ари.
Той вдигна косматите си вежди, а после ги сбърчи.
— Запази съжалението за самата себе си. Аз съм точно такъв, какъвто искам да бъда. О, и нека ти кажа нещо. — Той нави ръкави и разкри яките жили на мускулестите си и космати ръце. — От скривалището ви в планината остана само пепел. На приятелчетата ви им се случват беда след беда. Вие двамата сте последните оцелели — а сега спипахме и вас.
Това се стори забавно на Заличителите и те затресоха рамене от смях, докато мозъкът на Ръч работеше трескаво. Последните оцелели? Другите бяха мъртви? Домът им беше изгорял?
Разплака се. Каза си да престане, но не можеше. Захлипа като малко дете.
Погледна смутено Зъба, но той не отлепяше очи от Ари, стиснал челюсти и свил ръце в юмруци.
— Въртележка — пророни от ъгълчето на устата си.
Ари повдигна вежди, очевидно в недоумение какво точно значи въртележка, след което присви големите си красиви очи.
— Първо кактуса — пошушна Ръч.
Не можеше да повярва колко беше смела, почти като Зъба. Останалите от ятото са мъртви? Не е възможно! Просто не е!
— На „три“ — каза Зъба хладнокръвно.
Което означаваше на едно.
Ари скочи мълниеносно напред и блъсна Зъба по рамото.
— Млъкни!
— Едно — рече Зъба и се окопити.
Ръч на мига се спусна напред и блъсна с все сила втория Заличител в гърдите. Той залитна назад от неочаквания удар — право към острите бодли на кактуса зад него. Изруга, размаха ръце, но се стовари точно върху осемсантиметровите игли и изквича като спирачките на катастрофиращ влак. Звучни, добре ръждясали спирачки.