— Да, по-скоро след бомбата — съгласи се Иги. — Това определено ги разяри.
— Бомба? — попитах невярващо. — Бомба? Взривили сте бомба? Нали така ще издадете на Заличителите местоположението си? Трябваше да се криете!
— Вече знаеха къде сме — обясни Газопровода. — Бяха ни видели всички и знаеха, че сме в района.
— Беше въпрос на време — потвърди Иги.
Не знаех какво да кажа. Ако трябва да съм честна, не се бях замислила за риска Заличителите да открият дома ни. Отворих уста, после я затворих онемяла. Може би след двайсетина години щях да се науча как да се оправям с момчетата. А може би не.
— Е, радвам се, че сте невредими — казах неубедително.
Зад мен Зъба се опита да потисне смеха си. Не му обърнах внимание.
— Правилно сте постъпили, като сте дошли тук. Добра идея. Браво.
Прегърнах Газопровода, а после и Иги — дадох си сметка, че беше почти десет сантиметра по-висок от мен. Отново прегърнах Ръч. Тя се вкопчи в мен, а аз я погалих по косата.
— Всичко е наред, миличка — уверих я.
Накрая тя ме пусна и протегнах ръце към Зъба. Той не си падаше особено по прегръдките — застана като каменна статуя и трябваше просто да го обхвана с ръце. Така и направих.
После свих лявата си ръка в юмрук и я вдигнах пред себе си. Останалите четирима на мига поставиха своите юмруци отгоре й. Потупахме ръцете си по два пъти, след което ги вдигнахме рязко нагоре.
— За Ейнджъл! — извиках аз, последвана от техните гласове.
— За Ейнджъл! За Ейнджъл!
Един по един скочихме от скалата, разтворихме криле и се насочихме към омразното ужасно Училище.
51
— Така — казах аз, щом се озовахме нависоко, устремени напред със стабилна скорост. — Разкажете ми набързо какво стана.
— Аз опитах да намеря майка си — каза Ръч неочаквано.
— Моля? — Очите ми едва не изхвръкнаха от орбитите. — Майка ти?
Ръч повдигна рамене.
— Докато те чакахме, убедих Зъба да идем до Типиско. Намерихме точния адрес. Видях една жена, цветът на кожата й беше като моя, но не бях сигурна. После се появиха Заличителите, включително онзи боклук Ари. Натупахме ги и си тръгнахме.
Отне ми минута да осмисля чутото.
— Значи не говори с нея? С… майка си?
— Не. — Ръч се втренчи в ноктите си, като продължаваше да маха равномерно с криле.
— Хубава ли беше?
Изгарях от любопитство. Родителите бяха болна тема за всички ни — непрекъснато говорехме за тях. И тъгувахме, ако трябва да съм честна.
— Ще ти кажа по-късно — отсече Ръч рязко.
Стана ми ясно, че не е минало добре. Измерих Газопровода и Иги с поглед и казах:
— Вече научихме какво сте правили вие.
Газопровода ми се усмихна по типичния си невинен и сконфузен начин. Ама че дявол.
Време беше за моите новини.
— Мисля, че в тялото си нося проследяващ чип — казах сериозно. Усетих по лицето си силно въздушно течение. Извих криле и се понесох по него. — Не съм убедена, но на рентгеновата снимка имаше нещо доста подобно на чип.
Останалите зяпнаха. И ме изгледаха ужасено.
— Ходила си на рентген? — Зъба ме изучаваше с недоверие.
Кимнах.
— Подробностите по-късно. Ако наистина имам чип, той обяснява всичките появи на Заличителите, но не и защо им бяха нужни четири години, за да ни открият. Не знам, може и вие да имате — добавих при притеснения вид на Иги.
Останалите притихнаха и полетяха всеки със своите мисли и страхове.
И после:
— Макс? Мислиш ли, че все пак имаме шанс?
Газопровода се опитваше да бъде силен. Още една причина да го обичам толкова.
— Не знам. Надявам се — отвърнах искрено.
Искреността винаги е правилното решение — с изключение на случаите, в които е по-добре човек да излъже. Например, за да ги предпазя.
— Знам, че забавих всичко с два дни. Искрено съжалявам. Просто направих каквото сметнах за нужно. Но стигнахме до тук и връщане назад няма. Отиваме при Ейнджъл, пък да става каквото ще.
Настъпи дълго мълчание, сякаш събираха кураж. Поне аз правех това — опитвах се да събера силите си в здрава твърда топка, която да ме пренесе през остатъка от деня, на път към най-зловещия ни кошмар.
Най-зловещия кошмар за когото и да било, повярвайте ми.
52
Не знам дали съм го споменавала, но всички в ятото имаме вродено чувство за ориентация. Не съм наясно как действа, просто винаги знаем накъде да се насочим. И така, летяхме на запад-северозапад близо два часа. Много от мишеловите, с които Зъба и Ръч си бяха поделили скалата, тръгнаха с нас и летяха наоколо в рехаво ято. Новите ни приятели.