Хвърлих му един поглед, след което заедно с Ръч и с Ейнджъл оградихме купчината съчки с големи камъни. Сигурно ще попитате защо бяхме поверили кибрита на слепеца в ятото. Ами, защото го биваше в тези работи. Във всичко, свързано с огъня — клади, взривове, фитили, бомби, факли… — Иги беше точният човек. Умение, което имаше както плюсове, така и минуси.
Двайсет минути по-късно вече проучвахме кои храни стават за печене на шиш.
— Всъщност не е лошо — обяви Газопровода и отхапа от сгърченото парче салам на шиша си.
— С бананите не става — предупреди ни Ръч мрачно и изтръска слузестата маса в храстите.
— Вкусотия! — изсумтях аз и лепнах една ръжена бисквита върху шоколадово-желирания сандвич, който бях съградила на коляно. Отхапах и в устата ми се разля вкусът на блаженството.
— Тук ми харесва — рече Газопровода доволно. — Все едно сме на летен лагер.
— По-скоро клетен лагер — рече Зъба. — Специално за мутанти.
Подритнах крака му с кубинка.
— Не е толкова зле. Направо си е хубаво.
Зъба ме изгледа, сякаш за да измърмори: „Щом така казваш“, и обърна бекона си над огъня.
Изтегнах се и облегнах глава на навития на топка суичър. Време за почивка. Нямах представа на какво се дължеше болката, но в момента бях добре и не ми беше до тревоги.
Ама че лъжа! Коленете ми буквално се тресяха. Бях наясно, че „учените“ в Училището си играеха с огъня с тези комбинации на ДНК от различни създания. Като цяло след време кръстосаните гени ставаха нестабилни и организмът просто… се самоунищожаваше. С останалите от ятото бяхме ставали свидетели на това милион пъти — съчетанието между куче и заек беше пълен провал. Както и комбинацията между овца и макак. Експериментът между котка и мишка беше произвел огромна, зла и изключително пъргава мишка, която обаче не можеше да яде нито зрънца, нито месо. И умря от глад.
Дори и Заличителите, които принципно се считаха за успех, имаха недостатък — продължителността на живота. Развиваха се от зародиш до бебе за пет седмици, а от бебе до младеж — за около четири години. Отслабваха и умираха на около шестгодишна възраст. Но непрекъснато ги усъвършенстваха.
А ние? Колко време щяхме да издържим ние? Доколкото ми беше известно, бяхме най-дълго оживелите рекомбинанти, създадени в Училището.
Значи можеше да се влошим и да се сринем по всяко време.
Сигурно случилото се с мен днес вещаеше именно това.
— Макс, събуди се — каза Ейнджъл и ме побутна по коляното.
— Будна съм.
Надигнах се, а Ейнджъл припълзя до мен и се сви в скута ми. Обгърнах я с ръце и отметнах рошавите руси къдрици от лицето й.
— Как си, Ейнджъл?
Тя ме изгледа сериозно с големите си сини очи.
— Научих една тайна. Когато бях в Училището. Отнася се за нас. Откъде сме се появили.
70
— Какво искаш да кажеш, миличка? — попитах внимателно. Какво, по дяволите, пък е това сега?
Ейнджъл замачка подгъва на ризата си с пръсти, като избягваше погледа ми. Прогоних мислите от главата си, за да не долови тревогата ми.
— Чух някои неща — отговори почти шепнешком.
Придърпах я по-близо. Когато Заличителите я отвлякоха, се бях почувствала сякаш ми бяха отрязали ръката. След като си я върнахме, отново бях цяла.
— Неща, които някой е казал или си е помислил? — попитах.
— Помислил — отвърна тя.
Изглеждаше страшно изтощена. Дали пък да не отложим разговора за утре?
— Не. Искам да ти кажа сега — каза тя.
Очевидно беше прочела и моите мисли.
— Просто чух разни работи. Не успях да разбера всичко — някои части липсваха. А и мислите идваха от няколко човека.
— И от Джеб? — попитах, а гърлото ми се сви.
Ейнджъл ме погледна.
— Не. От него не успях да доловя абсолютно нищо. Нищо. Все едно беше мъртъв. — След кратка пауза продължи: — Докато правеха безбройните си тестове, мислеха за мен и за ятото, чудеха се къде сте и дали ще се опитате да ме освободите.
— Е, отговорихме им — казах аз гордо.
— Да — съгласи се тя. — Все едно. Разбрах, че държат информацията за нас някъде другаде. Информация за живота ни.
Умът ми зажужа.
— Моля? — възкликнах. — Например колко ще живеем? Или откъде са взели нашата ДНК?
Исках ли всъщност да науча продължителността на живота си? Не бях сигурна.
Ейнджъл кимна.
— Хайде, казвай! — Иги явно се беше събудил, беше чул разговора ни и сега настояваше с типичната си тактичност.